Неделя,

Синият кон на президента

От: Администратор -
2383
Синият кон на президента
A
A
A

"Всички се оплакват от времето, но никой нищо не предприема". С този лаф може накратко да се обобщи отчетът на Росен Плевнелиев за двете му години като държавен глава.

Без съмнение на президента му се падна да управлява в "интересни времена", както предписваше едно старокитайско проклятие. За Плевнелиев, който на младини се е занимавал с хороскопи, е важно да се отбележи, че годината на встъпването в мандата му - 2012-а, според китайския календар бе наречена на Водния дракон. Тя премина сравнително леко, доколкото гневът се трупаше срещу правителството на Бойко Борисов, а не срещу новобранеца от "Дондуков" 2.
През миналата 2013-а - годината на Черната водна змия, обаче всичко се обърка. На Плевнелиев му се наложи да съжителства с три правителства, едното от които (служебният кабинет на Марин Райков) сам сътвори по свой образ и подобие, и два протеста - зимен и летен. Взаимното съскане замени политическия диалог, почти всички послания бяха напоени с отрова, а лазенето на зиг-заг се превърна в мода.

2014-а е годината на Синия кон, и по всички личи, че той пристига див и неоседлан готов да катурне в урвата всеки надценил силите си ездач. Президентът дотук показа, че още е далеч от уменията на среден жокей - да се държи уверено на стремето, да дърпа юздите, да шиба с камшик и някакси да покори мустанга.

В работата си като строителен министър Плевнелиев си спечели име на технократ и човек, който отлично говори на езика на глобалния бизнес и е способен да начертае стратегически перспективи пред икономиката ни. За съжаление постът на държавния глава не разполага с инструменти за пряка намеса в стопанството, които са в прерогативите на правителството. Разбира се, президентът продължи да води бизнес делегации в чужбина, но пък последната експедиция в Китай приключи с детински скандал сред предприемаческите организации, след като се оказа, че в самолета са пътували само неговите приятели от КРИБ.

Плевнелиев правилно осъзна, че бизнес закуските и разговорите на жаргона на Лондонското сити трудно ще укрепят доверието на народа в него и започна да търси ново амплоа. Ако се бе поучил от опита на предшественика си Георги Първанов, щеше да почне да обикаля по селски събори, национални и съсловни празници и юбилеи - да държи скучни речи, бабите да го щипят по бузите и дядовците да го тупат по рамото.

От стопанина на "Дондуков" по принцип се очаква да бъде символичен "баща на нацията" - церемониалмайстор, който се радва на победите на националния отбор по волейбол, вдига тост за ЧНГ, приема и изпраща посланиците, поздравява войничетата на парадите и се усмихва на девойчетата, които му поднасят хляб и сол.

Вместо тази безопасна туристическа тактика Плевнелиев скочи в ролята на злободневната политика, без да има нито опита, нито познанията относно партийните игри. Рязко нападна правителството на Орешарски и в отговор върху него се изсипа канонада от критики и компромати. С изострянето на напрежението обаче той се увлече и неусетно напусна надпартийния си пиедестал. С пламенната защита на "зелените енергии" от наложената им 20-процентна такса и фаворизирането на КРИБ той показа, че дори не е държавен глава на всички бизнеси, а само на някои.
Само който не работи, не греши, а Плевнелиев има съмнителното удоволствие да действа в силно враждебна медийна, политическа и институционална среда. Всяка негова стъпка накриво се съпровожда с вой до небето и ритуални охулвания. За утеха могат да му служат единствено думите на Ницще: "Онова, което не ме убива, ме прави по-силен". На фона на аматьорското политиканстване парадоксално се откроява фигурата на Орешарски. Премиерът демонстративно избягва всякакви политически изказвания и се подвизава като независим експерт, случайно омърсил мантията си с лекета от партийни игри

Така Орешарски все едно е далеч отвъд парламента, а Плевнелиев - все едно е петата фракция в Народното събрание.
И ако мандатът на президента дотук изглежда колеблив, то можем да се замислим какво би се случило, ако през 2011 г. вместо него бе избран Ивайло Калфин. До май 2013 г. Калфин щеше да има същите търкания с кабинета на ГЕРБ, каквито сега Плевнелиев има с БСП и ДПС. В случай че евродепутатът бе кацнал на "Дондуков" 2, вероятно и на Георги Първанов нямаше да му хрумне да размразява АБВ и да цепи соцпартията. Калфин, благодарение на големия си опит, щеше да избегне част от дупките по пътя, в които Плевнелиев се натресе. Таранът на АБВ щеше да е харесван от февруарския протест и ненавиждан от юнския, обратно на Плевнелиев. Г-жа Историята обаче често проявява чувство за ирония и се стреми да разбърка по най-причудлив начин картите, затова тази година ще тръпне ще успее ли Плевнелиев да яхне Синия кон.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички