София. Прошката, която Сергей Станишев поиска за Възродителния процес, е може би закъсняла в исторически аспект, но навременна на фона на омразата и разделението в страната. Свидетели сме на тотален вакуум на консолидиращи послания от всички политически играчи. Вместо това постоянно се атакува етническия мир - конструиран преди две десетилетия и останал си сред малките достойнства на Българския преход. По правило напоследък създаването на етническо напрежение има за цел вдигане на електоралната тежест на националистическите формации и отклоняване взора на българите от наболелите проблеми. Сега дойде поредният чудесен повод за това с бежанската вълна. Покрай нея и цялото неадекватно политическо говорене роди опит да се регистрира една крайно националистическа фашистка формация. Именно в такъв контекст дойде и изявлението на соцлидера Станишев, сякаш за да успокои притесненията на интелигентната и здравомислеща част от обществото ни. Посланието, което бе отправено към българските турци обаче, е знаменателно за бъдещето на двете формации и цяла България. Така или иначе жестът освен с чисто човешки измерения е изцяло политически. На първи план той цели да замени една разделителна линия с друга, но консолидираща. Миналата събота бе наистина един удобен момент, в който БСП и ДПС да затворят най-проблемната страница от своята история. Ходът на Станишев и Местан имаше и чисто тактически измерения. Ставали сме свидетели не веднъж на опитите на други партии да експлоатират тази проблемна ниша. Напоследък клин да вкара в нея редовно се опитва Бойко Борисов. Атаките му, целящи да разбият сътрудничеството между двете партии, неминуемо вкарват стрес сред техните твърди електорати. Особено за по-възрастното поколение от мюсюлманите Възродителният процес си остава душевна рана. Емоционалните травми обаче отдавна не са на дневен ред. Сега стоят икономическите - нисък стандарт, бедност и безработица.
От друга страна е любопитно как твърдият електорат на БСП ще погледне на изявлението на своя лидер. Не е тайна, че червените хардлайнери са с по-националистически уклон и определено гледат с добро око на държавата, пипаща с твърда ръка в миналото и днес. Точно в тази орбита на светоусещане попада и смяната на имената и масовите изселвания преди 1989 г. Най-големият проблем в момента обаче и за социалистите си остават ниските пенсии, високите сметки за парно, ток, вода. И именно тук някъде в социалните очаквания се срещат тези две партии. В политическото уравнение присъства и един парадокс. А именно, че демонстрацията на толерантност се случва в мандат, подкрепен от атакистите, които пък трупат точки именно с националистическото си говорене.
На втори план не бива да се забравя, че в тази нестабилна обстановка политиците вече действат в изчисления за бъдещ вот. Изказването на Станишев също указва някаква колкото управляваща, толкова и предизборна консолидация. Твърдите електорални ядра също сякаш трябваше да бъдат убедени, че всичко вече е в миналото, а добруването им занапред минава именно през сътрудничеството на БСП и ДПС.
Не на последно място извинението на социалистите носи и силен външнополитически оттенък. Със сигурност нашите европартньори ще погледнат с добро око на посланието, което отправи актуалният лидер на ПЕС. Неговият жест наистина е закъснял, но по-добре един политически акт да се състои, отколкото още 20 години да се използва за политическа дъвка пред истинските проблеми на хората
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
