Сделката за нов боен самолет може да отвори работни места за 40 г. напред
полк. проф. д.н. Димитър Недялков*, началник на катедра "ВВС и ПВО" към Военна академия "Г. С. Раковски"
В много от документите и разработките в управленските структури се отбелязва като приоритет придобиването на нов боен самолет. И така от 15 години. Говори се, пише се и нищо не се случва. Всъщност случва се - от над 700 военни самолета и още толкова мобилизационно пригодни граждански за действия в отговор на кризи от всякакъв характер през 1990 г. сегашната ни военноавиационна система води борба за оцеляването си. Оцелява благодарение на ентусиазма на хората в нея. Те "изтичат" постепенно и безвъзвратно в разни посоки, включително и извън страната.
Благодарение на нелепата ни политика в областта на гражданската и военната авиация загубихме десетки милиарди. Нарязахме нова авиационна техника, "Балкан" бе бастисан, Божурище бе продадено като пуста нива. Извършиха го родни "мъдреци", подобни, които сега ни обясняват как с няколко бойни самолета може да се отстоява суверенитетът над територия и акватория с площ от около 140 хил. кв. км. Не без външни внушения цяла кохорта млади и стари "подготвени" експерти формират и тези, че военна авиация не ни е необходима. Много е скъпа и не е по силите на малката ни държава - демек не можем да си го позволим. Сякаш преди век сме били по-голяма държава, а самолетите са продавали по два за лев. Всъщност първият български самолет е бил един от най-скъпите в света (съизмерен с Ф-35 сега), а България е била населена с 4,5 млн. жители. Това не ни е попречило да учим другите как се лети.
Условието, че България е страна членка на НАТО и европейските структури за сигурност, налага от само себе си удобството на единната система, по логиката на която би трябвало да протичат процесите на трансформация в националната военна авиация. Такава ни е необходима, за да имаме статута на модерна държава, а не на башибозук.
На тези, които ще ни дадат за пример Прибалтика, нека да им напомним, че там трябваше да започват от нулата, че нямат българската история и география, а и немалко плащат, за да бъдат прикривани от въздуха.
Какво ни е необходимо. На първо място да си научим историята и уроците от нея. Бъдещето е в небето и то не е място за глупаци. След това ни трябва икономика. Има начини покупката на нов боен самолет да бъде част от икономиката на България. Става въпрос за сделка, съпътствана с широка икономическа програма за създаване на нови работни места и способности в технологиите за следващите 40 години. Подобни положителни примери не липсват - Чехия и Унгария. Стари "бандури" дори и даром не са за нас, защото след това ще ни струват скъпо и ще спонсорираме "бедните" държави, които са ни ги предоставили.
Има и възможности за участие в съвместни европейски програми. Участието в тях трябва да се свързва с производство в България и развитие на компоненти, действащи на територията на ЕС и отвъд - там, където имаме интереси. Както е направена първата стъпка за оформяне на учебен център за екипажи от транспортната военна авиация, така трябва да се развърне и център за бойна подготовка. По този начин на военните ни летища могат да се окажат пето поколение европейски и американски изтребители от типа на "Грипен", "Юрофайтър", защо не Ф-35 в бъдеще, които да се използват съвместно не само за учения, но с тях да се защитава суверенитетът на българската, съюзната територия и се изпълняват задачи по трите мисии на въоръжените сили.
Разбира се, тук е необходимо да стане въпрос и за количества. Нека кажем, че в момента разполагаме с около 10 пъти по-малко от наличното преди 25 години, но все пак това все още е добра база за необходимия еволютивен процес, който в следващите 10-15 години да осигури поетапната трансформация на бойната част от военната ни авиация до две ескадрили пилотируеми изтребители с 20 едноместни и с 4-8 двуместни (включително с двойно управление) машини. Допълнени от 12-те учебно-бойни самолета в Долна Митрополия. Разбира се, тук не трябва да говорим само за закупуване, но и за лизингови програми, както и за пълното използване на ресурса на наличните L-39, МиГ-29 (докъдето това е икономически изгодно за системата). Не трябва да се изключва и възможността да се продължи експлоатацията на МиГ-21бис. Той е добра платформа за натрупване на летателен опит, а защо не и да се дават бойни дежурства. Трябва да спрем да унищожаваме самолетите си по този безумен начин както досега - преди да са изразходвали пълния си ресурс. Да си спомним, че нарязахме авиационна техника, изразходвала едва 20-30% от ресурса си - престъпление към държавата и родителите ни, които на практика са я платили. Затова не отворихме и дума за виновни.
Преди да извършим следващото престъпление, нека да се поучим от американците, които ни предлагат Ф-16, произведени в годината на нашите "бисове", но многократно модернизирани.
Казаното важи в същата сила и за вертолетната ни авиация, за авиационните средства в образователната ни система, която сама по себе си също има нужда от тотална трансформация.
Безпилотните авиационни системи постепенно трябва да заемат своето подобаващо място. Доброто за държавата и нацията ни е те да са български продукт. Ние имаме потенциал за това. Подобни авиационни средства от 6-о поколение ще спомогнат за реиндустриализацията на икономиката ни в областта на модерните технологии. Това са хиляди работни места за младите ни инженери и специалисти. Всъщност по подобен начин трябва да мислим, когато купуваме не само самолети, а каквото и да е. И да не повтаряме в тъпо забвение, че сме малка държава и да чакаме някакъв член, та бил той и 5-и. Добре е да прочетем и предходните, да си спомним, че сме произвеждали по пътя си към 27-ата икономика в света (средата на 80-те години) и самолети, и че сме били трета сила в света в областта на електрониката (например). И това не е било толкова отдавна.
* Статията изразява личното мнение на автора
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
