Токовият удар с ЧЕЗ така опасно удари държавата, че пораженията още не могат да се преброят. Безброй са и въпросите за неизвестния до този момент купувач Гинка Върбакова. Те започнаха с недоумението коя е тя и кой стои зад нея. Трансформираха се в насмешка за ръба на зелената жилетка, с която се появи на екрана, и за "ошфорките". И завършиха с отчаяние и гняв от наглостта на сделката.
Която може да се сравни по бруталност с продажбата на „Кремиковци" за 1 лев, макар сега да става дума за 320 млн. евро.
15-килограмовият договор за сделката, парафиран в Прага, които някои колеги изчислиха, че съдържа 1850 страници, се стовари като изпаднал куфар върху властта. И я удари силно най-отгоре – по премиера.
Политическите щети тепърва ще се изясняват
Отсега са много вероятни поне 4 рикошета от удара:
На първо място, почти сигурно е, че Гинка няма да вземе ЧЕЗ. Защото обществото е убедено, че тя е лице назаем за някаква далавера. Мислят го 78 % от българите, ако се съди по анкетата в предаването "Референдум" на БНТ.
На второ място много вероятно е Теменужка Петкова да запази министерския си пост. Знак за това дадоха лидерите на управляващата коалиция, които обявиха, че ще изчакат да приключи сагата, за да вземат решение. А и до момента не стана ясно каква вина може да има Петкова, че да се налага нейната смяна.
Третото последствие от скандала е неизбежният жълт картон за родните служби. Които трябваше досега да са проучили и кътните зъби на госпожа Гинка и всички финансови схеми, с които тя смята да набави нужните милиони за сделката.
Още повече, че в надзора на ЧЕЗ не крият, че освен банки, голяма част от договорените за продажбата 320 млн. евро ще бъдат осигурени от руско-грузински офшорки.
Другото, което неизбежно ще последва, са бързи промени за регулаторите. Защото в момента се оказа, че нито Комисията за енергийно и водно регулиране, нито Комисията за защита на конкуренцията, имат някакви лостове, за да спрат сделката. Техните реакции могат да бъдат постфактум, а в случая става дума за предприятие, което е част от националната сигурност. Все пак, който вземе ЧЕЗ,
ще държи шалтера и сметките за тока на над 3 милиона българи
Затова е странно как държавата няма никакви възможности да защити интересите си навреме и да контролира процеса.
Рикошет от казуса "Гинка" ще има и за банковия надзор. Странно е държавна банка да се ангажира с обезпечаването на определено съмнителен проект. А премиерът да научава за това от чешкия си колега. Странно е, че търговски банки приемат неоправдано висок риск за кредитиране.
Иначе съдбата на сделката изглежда предопределена. Няма съмнение, че след целия шум по оста София – Прага, Гинка ще остане с празни ръце. Особено след негативните изказвания и на двата премиери Бойко Борисов и Андрей Бабиш. Колкото и да е търговска сделката, тя влиза още в две графи - „стратегическа" заради енергийната сигурност и „социална" заради трите милиона абонати.
Най-безболезненият и логичен вариант е банките да откажат финансирането. Не е изключено и самата Гинка да хвърли кърпата. Казусът обаче разкри много законови пробойни, които държавата спешно трябва да запуши.
Затова вече се подготвят на пожар промени в енергийния закон. Така че КЕВР да има последната дума, подобно на Комисията за финансов надзор и БНБ при сделки на застрахователите и банките.
Заедно с тези изменения, ще се подготвят и други. А именно – че държавата трябва да защити интереса си за структуроопределящи предприятия, като запази 34-процентна блокираща квота в тях. Трудно промяната ще мине със задна дата, но със сигурност ще засегне целия енергиен бранш. С една дума - да гледаме ЧЕЗ, но да мислим за АЕЦ "Белене".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
