Традицията да се прави всенародно допитване у нас е древна. Зевзеците твърдят, че така са се избирали българските владетели - на всенародни събори. Изборът, разбира се, е бил формален, когато е ставало въпрос просто да се утвърди посоченият приживе от покойния владетел негов наследник. По друг начин обаче е стоял въпросът, ако се прекъсвала династията. Тогава гласът на мъжете воини е имал определящо значение за това кой ще бъде новият хан. Така погледнато, май тогава е имало по-голяма демокрация. Защото и трите референдума в модерна България са били мачове с предварително известен победител, като единствената интрига е била точният резултат.
----
Първият референдум е за съдене на виновниците за националните катастрофи. На 14 октомври 1922 година ХIХ обикновено народно събрание приема Закон за допитване до народа за виновността на министрите от кабинетите на Иван Е. Гешов (16 март 1911 г. - 1 юни 1913 г.), д-р Стоян Данев (1 юни 1913 г.- 4 юли 1913 г.) и Александър Малинов (21 юни 1918 г. - 18 октомври 1918 г.) за водените от тях войни и последвалите ги поражения на България през 1913 и 1918 г., окачествени като "национални катастрофи".
Законът предвижда гласуването да се осъществи посредством два вида бюлетини: черни, които означават "невиновен", и бели за "виновен". Предвидено, е ако резултатите от допитването докажат виновността на министрите, те да бъдат съдени от държавен съд. Само че Министерският съвет приема постановление, според което министрите от въпросните кабинети са арестувани, а върху имуществото им е наложен запор. С една дума, в лицето на обществото те вече са обявени за виновни. Така правителството на земеделския лидер Александър Стамболийски на практика използва референдума за разправа с политическите си врагове.
Самият вот се провежда на 19 ноември 1922 г.
От 926 000 участвали за осъждане с бяла бюлетина гласуват 647 000 (по призива на БЗНС и БКП), за оправдаване с черна бюлетина - 224 000 (по призива на партиите от Конституционния блок) и 55 000 са недействителните бюлетини (по призива на БРСДП (о) и националлибералите).
На 1 декември 1922 г. обвиняемите са хвърлени в Шуменския затвор.
На практика референдумът е чисто политически акт, целящ смазване на опозицията от управляващия БЗНС, подкрепен в случая от БКП. Защото в правото съществува презумпцията за невинност. И съдебна отговорност се търси при събрани достатъчно улики за извършено деяние, а не вследствие на изразена воля от страна на определен брой гласоподаватели. По този начин първият в историята на България референдум се свежда до опит за разправа с политически опоненти. А че става въпрос за разправа говори фактът, че под съд е даден и кабинетът на Малинов-Костурков, който поема властта едва през юни 1918 г. И не може да му бъде вменена никаква вина за действията на правителството на Васил Радославов, което вкарва България във войната на страната на Германия. Впрочем самият Радославов благоразумно е емигрирал още в края на войната и не застава пред съда.
След преврата от 9 юни 1923 г. правителството на Сговора веднага амнистира осъдените министри.
Вторият референдум е този от 8 септември 1946 г. На него българските граждани трябва да определят формата но управление - република или монархия.
Действащата към онзи момент Търновска конституция в своя член 4 обаче не предвижда смяната на държавното устройство в страната.
Това даде храна за сериозни дебати след 1989 г. относно легитимността на референдума.
Самото допитване е с предизвестен изход. Всички партии - и управляващи, и опозиционни, се оказват поддръжници на републиката.
Въпреки това резултатите от допитването са обявени цели 6 дни след неговото провеждане, т.е. на 14 септември, което поражда съмнение, че протоколите са фалшифицирани.
В крайна сметка става ясно, че от общо 4 509 354 гласоподаватели до урните са отишли 4 132 107.
От тях за република са 3 833 183, за монархия 175 234, 123 690 бюлетини са недействителни. И на 15 септември 1946 г. България е обявена за народна република, а Васил Коларов става неин временен председател.
И ако на първите два референдума гласоподавателите все пак имат свобода на избор, третият е типичен за тоталитарното време фарс. Става дума за референдума от 16 май 1971 година, който трябва да утвърди новата конституция на Народна република България, популярна днес като "Живковата".
Тогава партийното и държавно ръководство решава, че на страната е нужна нова конституция, която да утвърди постиженията на социалистическото общество. Изработен е проект, който на 16 май е предложен за одобрение чрез референдум. За имитация на политическа активност студенти от ВИНС-Варна предлагат в текста да се впише, че: "Ръководна сила в обществото и държавата е БКП", което става факт в прословутия Член 1. По ирония на историята пак студенти по икономика от Свищов през 1985-1989 г. първи се осмеляват да искат този член да бъде премахнат.
Референдумът завършва със стандартните за това време резултати: гласували 6 156 228 души, от тях "за" 6 135 218 (99,7%), "против" 15 477 души (0.3%), недействителни бюлетини - 5533 броя.
Дано утрешният "атомен" референдум положи началото на истинската традиция на пряката демокрация в България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
