Дано политиците не ни накарат да пращаме есемеси "DMS държава"
По времето на соца упорито се разпространяваше виц, предлагащ стратегия за вдигане на цените. Питали Тодор Живков какво правят, та да не предизвикат паника в населението, когато качват цените. "Първо пускаме слух, че качваме цените - и ги оставяме същите. Мине месец, отново слух, отново старите цени. На третия месец вдигаме цените и хората си отдъхват "Ох, най-после ги качиха".
Сетих се за далновидната Татова стратегия покрай банковата паника в последните дни, когато притеснени вложители обсадиха трезорите с надеждата да спасят нещичко от спестяванията си, преди "най-сетне" банковата система да зарадва някого с рухването си. Не за друго, а защото този виц най-добре илюстрира нагласите, които станаха причина за паниката. В тях, освен принципа на самосбъдващото се пророчество на Робърт Мъртън и други модели, които могат да се изследват с инструментите на социологията, има и нещо специфично народопсихологическо. Нещо, което дреме на чисто интуитивно, ирационално ниво, и за което
няма открити бронебойни патрони
нито, по всяка вероятност, научен инструментариум. Става дума за усещането за нестабилна конструкция, за липса на основи и оттам - за чувството, че нито държавата, нито ти сте способни да удържите живота си в свои ръце. То не е просто криза на доверието, а съзнание, че у нас обществените процеси се повлияват винаги от загадъчни скрити механизми, които никога не излизат на преден план. Новоизкованата дума "задкулисие" донякъде описва тази нагласа, но тя предполага, че нещата могат по някакъв начин да бъдат решавани и публично, тоест извън въпросното задкулисие. А те, смята дълбоко в себе си нашенецът, докато тъпче бурканите с банкноти, не могат. И колкото повече политиците те убеждават, че едно нещо у нас функционира нормално, толкова повече у тебе се поражда желанието да повярваш на анонимния есемес, дето са го пратили на комшията от входа "Тегли си парите, че банката фалира". Даже и хич да нямаш пари в тази банка, кредит ще изтеглиш с презумпцията да не го върнеш след фалита, защото въпросният есемес потвърждава нещо, което дълбоко в себе си винаги си знаел - "Нещата отиват на зле". А щом политиците те убеждават в противното, явно са още по-зле. Те сигурно са поделили баницата помежду си, а
нас ни оставят да лапаме мухите
и да поддържаме стабилността на банковата им система, като си държим парите в трезорите им. Всеки у нас е много по-склонен да повярва на информация, която се представя като "вътрешна", дори да е анонимна, отколкото на всичките обединени сили в държавата, които те убеждават, че корабът не потъва. Доверието ни не просто в институциите, а в способността на политиците да провиждат напред, да мислят за благото ни, а не за себе си, е стигнало критична точка. То е като постройките в Аспарухово - нестабилна конструкция в края на дерето, готова да рухне при първия порой и да ни удави. Всеки от нас дълбоко в себе си вярва в сложни сценарии, криещи се зад привидно простички жестове, затова и когато така нареченото задкулисие внезапно покаже лицето си, по-скоро въздъхваме с облекчение като във вица за Тато - "Аха, прав бях, така е, добре, че самият аз изплувах навреме". Достатъчно е да ти покажат задкулисие - и си убеден, че нещата у нас вървят в правилното си русло. Даже и това задкулисие да има лицето на Венци Чикагото и врата на закоравял фитнес маниак. Със сигурност друго няма да получим.
Дано обаче получим знак за друго - че политиците все пак са се усетили колко разклатена е постройката, в която се намираме заедно с тях. Дано случилото се в последните дни е било някакъв намек за тях, че основите на тази постройка трябва да се укрепват. Иначе съвсем скоро ще трябва да пращаме есемеси с друго съдържание - "DMS държава". А е много спорно дали ще са останали дарители и доброволци, които да ни спасят от нас самите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
