Пари има, няма кой да действа

Пари има, няма кой да действа | StandartNews.com

Системата се нуждае от доверие и ръст в производството

Българската банкова система изпраща година, за която банкерите не биха искали да си спомнят. През нея се върнаха най-лошите им кошмари от създаването на модерното банкиране в България след 1989 г. Точно в средата на годината - на 19 и 20 юни, се случи дежавю, което не помним от 1996-1997 г. - пред една от банките се извиха опашки от разтревожени вложители, които искаха парите си. На фона на непрекъснатите уверения и заклинания колко стабилна е системата - най-стабилната в Европа и едва ли не в света, тази картина беше на път да събори цялото доверие, градено почти две десетилетия. Тогава само за ден и половина от Корпоративна търговска банка бяха изтеглени близо 700 млн. лева. Това принуди ръководството само да поиска банката да бъде поставена под специален надзор. Всички знаем какво се случи после и как лавината едва не повлече още един трезор. Малко по-късно беше затворена и дъщерната на КТБ търговска банка "Виктория", чиято съдба все още е неясна. Ударът беше толкова зашеметяващ, че дълго време банкерите избягваха да коментират каквото и да било по случая.

В крайна сметка нещата бяха овладени и БНБ не позволи заразата да се разпростре над цялата система. Стана ясно, че четвъртата по големина банка КТБ всъщност падна в собствения си капан на агресивна политика и пристрастно кредитиране към "наши фирми" - вирус, от който българската банкова система явно не се беше отървала въпреки драстичната хирургическа намеса през 1997 г.

Засегнати ли бяха останалите кредитни институции, от които не бяха източвани депозити? На пръв поглед не, защото те продължиха да работят както и дотогава. Но започна да се говори за нещо, което е не по-малко тревожно от нарушената ликвидност - за доверието. Накърненото доверие към банките рефлектира в цялостната им дейност, дава отражение и върху кредитирането, и върху депозитната база. И без това икономиката на България още не се е отърсила от влиянието на икономическата и финансовата криза, растежът на брутния вътрешен продукт далеч не достига онези нива, които са желани от бизнеса. Интересът на банките да кредитират, да правят това, за което са създадени - да продават пари, се сблъсква с невъзможността да го правят поради липса на клиенти. Замрялото кредитиране, разбира се, не е функция от кризата с КТБ. В сравнение с предкризисната 2009 г. раздадените кредити са паднали в пъти, а слабото оживление, което се наблюдава от тази година, далеч не компенсира очакванията. Въпреки че лихвите по фирмените кредити в сравнение със същата година са намалели с 2 на сто, това далеч не е достатъчно да вдигне интереса на предприемачите към финансиране. От банковата общност са категорични - банките са пълни с пари, отделно след отнемане на лиценза на КТБ още 3,7 млрд. лв. влизат в останалите трезори. Това обаче по никакъв начин не се отрази на кредитирането. Бизнесът и домакинствата се нуждаят преди всичко от сигурност, от предвидимост и стабилност в държавата, каза преди дни главният изпълнителен директор на СИБАНК Петър Андронов.

Това не е откриване на топлата вода. Този рефрен повтарят и колегите му и то не от тази година. Колкото и пари да имат банките, колкото и ниски лихви да предлагат, трябва да има кой да ги вземе. При подчертаната предпазливост и въздържане от инвестиране компаниите изобщо не поглеждат към парите. И това няма изгледи да се промени, поне не и в обозримо бъдеще, вещаят прогнозите на макроикономистите.

Показателен за състоянието на банковата система е спадът в печалбите. Пак в сравнение с 2009 г. съвкупната печалба за системата е паднала от 1,4 млрд. лв. на 600 млн. и е под натиск. В същото време издръжката на кредитните институции се е свила с 4 на сто. Те възнамеряват да продължат този процес, като свият клоновата си мрежа за сметка на интернет банкирането, но това не решава проблемите. Това, което движи икономиката, спомага и за просперитета на финансовия сектор - ръст в производството. Ако него го няма и през следващата година, не можем да очакваме нищо добро и за просперитета на хората. А българите се уморихме да чакаме по-добри дни.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай