Съпреживяваме всичко в нета, но пропускаме да подадем ръка на човека до нас
За едно момче абитуриентският бал от панаир на суетата се превърна в панаир на добротата. Историята на Кристиан Неделчев от столичната Втора английска гимназия "Томас Джеферсън", който се канеше да отиде на бала с метро, просълзи социалните мрежи. Може би като контрапункт на гръмкото "Едно, две, три" и така до 12, което в последните дни слушаме да кънти от джипове и лимузини.
Защо всъщност ни потресе простичката история за това, че едно момче не е имало пари да наеме лъскава кола, с която да отиде на празника, белязващ пълнолетието му? Вероятно заради разказа на жената, която го е откарала, и която в посгъстени краски вменява на съучениците му вината, че са го оставили бездушно в дъжда да тръгне пеша към един от най-хубавите мигове в живота си. Или поради това, че мнозина от нас по дефиниция винят това поколение в липсата на обикновена човешка емпатия и способност да съпреживяват. Без да ги познаваме истински. Може би и затова социалните мрежи се нажежиха от критики към съучениците на Кристиан и превърнаха в сензация една история за човешката доброта и за подадената, макар и пост фактум, ръка. Всъщност това е истинският ни проблем - ние никога не подаваме ръка навреме. Сякаш от известно време
сме загубили сетивата си за другия до нас
ако той не се е превърнал в статус от Фейсбук. Съпреживяваме на онова, което като лавина трупа лайкове в социалните мрежи, и пропускаме болката на човека до нас, който не я е опредметил с емотикони в нета. Това е и проклятието на социалните мрежи - те пробуждат виртуалното ни съчувствие едва когато една история вече се е случила и за подаване на ръка е късно. Спомням си как преди няколко години една учителка бе уволнена за напиване в клас. След като нейни познати взривиха Фейсбук с подробности от семейния й живот и нищетата, в която успява да отгледа и възпита децата си, към нея заваляха предложения за помощ. Само че тогава, когато трагедията на един човек бъде изложена на показ пред съвършено непознати хора в мрежата, за него е в пъти по-трудно да се адаптира към новата ситуация и да приеме подобна протегната ръка. Не само защото е закъсняла. А и защото изпитва неудобството от това неговото лично пространство внезапно да бъде населено от напълно добронамерени хора, които
в стремежа си да помогнат всъщност потъпкват достойнството му
"Не сме искали да се превърнем в подобна сензация", каза майката на момчето Юлиана Гатева, след като телефоните вкъщи не спират да звънят, макар и добронамерено. Защото панаирът на суетата може да се превърне в панаир на добротата, както в деня на бала на Кристиан, но със същата сила е възможно и обратното. Медии и социални мрежи да се надпреварват да трупат рейтинг от една привидно безобидна история, която можеше да си остане частен случай, частен жест и частен миг в живота на едно момче, което най-вероятно иска да стане известно на света с нещо друго. Да го покори със собствените си постъпки, успехи, сила и дързост, а не с метрото, взето в деня на бала. Има право на това. И дано тогава светът му обърне вниманието, което действително заслужава.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
