Неделя,

От зубрачите в клас до голия Хамлет

От: Администратор -
От зубрачите в клас до голия Хамлет
A
A
A

София. Образователната политика след Освобождението се базира на солидните връзки в тройка учител - учащ се - родител. Учителят е длъжен непрекъснато да усъвършенства професионалните си умения и знания. Ученикът трябва да бъде научен да усвоява учебния материал чрез активно участие в учебния процес, а родителят е длъжен да приучи децата си на труд, да осигури добро възпитание и отговорност за всички форми на поведение в бъдещия им живот. Връзките в тази тройка вече са не само разрушени, те са враждебни. Трайно е наложен погрешният образователен модел, който превърна ученикът в зубрач на готови теми, тестове, задачи. Той не уважава учителите си, а ги мрази, училището не му е интересно. Погрешният принцип "парите следват ученика" ликвидира на всички образователни нива оценката "слаб". Няма повтарящи, няма отстранени студенти за незнания. От конспектите се избира един въпрос за реферат, който гарантира познания по предмета. А готови реферати се предлагат по интернет и чрез разлепени обяви - срещу определена цена. Парите изцяло заместват знанието. Те гарантират "вишуту убразувание" (цитат от CV на кандидат за работа с магистърска диплома). Неграмотността и в говоримия, и в писмения език е повсеместна. Говоримата реч по радиа, обществени места, на много говорители е пълна с диалектизми. Почти всички мекат - "говориме", "строиме" и пр.

Огромна е вината за този спад и на киното, най-вече на малкия екран. Той е непрекъснато изпълнен с убийства, изнасилвания, мазохизъм, корупция, беззаконие. Анимационните детски филми са пълни с герои грозници, изроди със зверски физиономии. Резултатът е налице - нарастваща детско-юношеска агресивност, побоища в училище, на улиците, някои завършващи с хладнокръвно планирани убийства. "О, спи ли СЕМ, о, СЕМ не види ли" (перифраза!). Безотговорността на съответните институции е много лесно покривана със спекулативните паравани "свобода на словото и печата!".

От доста време вече някои талантливи режисьори провокират с постановки по произведения на класици. Ще цитирам няколко по Шекспир. В "Буря" главни герои уринираха срещу публиката. Монолозите на Крал Лир биваха заглушавани от викове, тропане, шумна музика. Връх на тази слободия е постановката на Хамлет по нов превод от проф. Щурбанов, в който прочутият израз "to be or not to be!" е преведен "да бъдем или да не бъдем", вместо да бъде (бъдеш) или да не бъда (бъдеш)! В новия превод тези думи звучат като проповед. В никое произведение героите на Шекспир не са проповедници от амвон. Монолозите им са изповеди. А разходката на Хамлет гол и на Офелия в костюм на мажоретка е кощунство. Може ли някой да си представи Оливие в Адамово облекло в лондонския Кралски театър? В "Декамерон" от сцената се носеше реч, аналогична на хамалите от Сточна гара. Видяхме Дон Жуан гол във вана. В "Сирано дьо Бержерак" по сцената се разхождаше един голям нос, зад който непрекъснато бърбореха четирима клоуни. Моля да бъда правилно разбран. Не съм против експеримента. За пример ще посоча театъра на "Таганка" в Москва. Никога няма да забравя Хамлет на Висоцки - с черен костюм на затъмнена сцена с условен декор, да произнася монолог с неговия дрезгав глас. Шекспир, а не по Шекспир. Гражданската отговорност на дейците на културата е огромна. Пример за такава за мен винаги е бил Пикасо. Той изрази тази си отговорност с две картини - "Герника" като протест срещу настъпващия фашизъм и "Гълъбът на мира" като символ на освободеното човечество.
Лаская се от мисълта, че тези мои мисли ще предизвикат дискусия по проблема. Дано!

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички