Понеделник,

Няма шанс за нов Левски

От: Администратор -
Няма шанс за нов Левски
A
A
A

Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ. Това е една от по-малкото известни фрази на Левски, но много актуална днес. В деня, в който честваме 180 години от рождението му.

Какво вижда Апостола, ако ни гледа отгоре сега? Купища цветя, отрупали паметниците му. Холяди деца, които разглеждат електронно тефтерчето му, знайни и незнайни герои пишат книги за живота му. Половината елит се готви за тържествената вечер – заря в Карлово. Останалата половина пишат за него във Фейсбук. Историците се надпреварват да интерпретират съдебния му процес, археолозите се карат къде е гробът му.

Много думи, но малко дела, сигурно ще си каже Левски

С право. 180-годишнината от рождението му се превърна в поредното пиар мероприятие, в което маркетмейкъри се опитват по най-красив начин да вкарат в устата на шефовете си какъв неземен човек е бил Левски. Като започнем от президента, когото го обявиха още преди да е избран, за патрон на тържествата. Или от министъра на културата, който по правило е председател на инициативния комитет. Нищо че парите за честванията бяха разпределени още от предшественика му. Не без обидени и не без скандали. Нормално за България. Но ненормално, че се случва точно за Левски. Едва ли има друг българин, който всеки от нас така ревностно и толкова съкровено пази в сърцето си.

За един той е най-големият пазител на свободата и демокрацията, за друг е най-големият вдъхновител на нацията, за трети той е най-светият човек – Дякона. Общото обаче е едно – за всички нас той е изразител на българската мечта – за честна и свята република. Наричаме го най-големия родолюбец. И разбираемо защо, никога повече няма да кажем, че е патриот.
Когато става дума за Левски, няма нужда от показност. Той е човекът, който в мраз, в пек, по пътечката през Балкана, е обикалял села и градове, запалвайки искрата българска.
Всяка дума и всеки харч са били в полза на великото дело.

Без да щади себе си, без да се страхува от края си

Защото за него свободата на България е каузата на живота му. И ако искаме делото му да пребъде, няма нужда да бием барабани и да звучат фанфари. Но трябваше по достоен начин да отбележим годишнинана му. Така, както, достайно постъпиха българите за 100-годишнината през 1937 година. Родолюбци от цялата страна събраха средства и изградиха наново рухналата къща на Апостола. Оттогава тя е магнит за всеки българин, който иска да се докосне до живота и делото на великия българин.


180-годишнината посрещаме днес с нови паметници в Сандански и София, улица в Кипър и пощенска картичка. Няма лошо. Но какво пречеше всички заедно да се обединим около идеята, на която "Стандарт" стана изразител - нов паметник на Апостола да има на летище София и то да носи неговото име. Оказа се, че не е важна идеята, а кой я предлага. И веднага се намериха хора, които се напреварваха да обясняват, че няма как да бъде реализирана. Независимо, че служебният премиер Огнян Герджиков пое ангажимента това да стане бързо. А цял инициативен комитет застана зад нея. Накрая, чисто по български, влязохме в спора защо да е Левски, а не Джон Атанасов, Кирил и Методий или Асен Йорданов. Франция се гордее с легище Де Гол, Турция – с летище Ататюрк, Ню Йорк – с Джон Кенеди. Ние явно се срамуваме от Васил Левски и предпочитаме да останем враждебни към света и да запазим името Враждебна. Може би просто на политиците това им е по- удобно. За да не се налага, връщайки се от воаяжи, да поглеждат Апостола в очите и да отговарят пред съвестта си - кой в какво превърна България?

Ако преименуването на летището е било проблем за хазната, друга наша идея за каузата Левски, не струваше нито лев. Настоявахме да има 1 час за Апостола във всички училища в страната по едно и също време. Идеята също бе приета от служебния кабинет, но и тя потъна при предаването на папките във властта. Вместо това учениците от 11 клас завършиха годината с урок за Рейгън и Тачър. Само няколко учителки от родния град на Апостола – Карлово, на своя глава посветиха последния час по история на големия българин. А какво става с другата идея на националния инициативен комитет - след клетвата в Народното събрание, новите депутатите да произнесат и клетвата на Левски?

Всеки ден политиците спекулират с модерната дума национално достойнство. Но никога няма да го имаме, ако почитаме най-великите българи само на датите, на които са родени или загинали за отечеството. А през останалото време забравяме всеки един от заветите им. И бавно, но сигурно се привръщаме в държава, която има своите славни герои, но не може да роди новия Левски. Поне докато не осъзнаем, че днес от нас не се иска да умираме за отечеството, а да живеем и работим за него. Заедно!

Тагове:

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички