Александра. Пламена. И Джейда. Съвсем скоро и медии, и разгневени писачи по форуми, които кълняха техните убийци, най-вероятно ще забравят имената им. Не само защото паметта ни е къса. А защото най-вероятно ще дойдат следващите. Поредните жертви като тях, обречени да останат завинаги във възрастта на невинните. Но платили с живота си за озверяването на света ни. За тоталния примитивизъм на едно общество, което се раздели с последните си ценности, с последните морални бариери, които го спираха да стори грях, и избра най-беззащитните, за да стовари юмрука си върху тях.
Може би е пресилено? Но онова, което обединява убийствата на малката Алекс от Поморие, на Пламена от Русе и Джейда от Джебел, не е само нелепата до абсурд загуба на невръстния им живот. А и фактът, че са го загубили от ръцете не на непознат убиец, а от близки хора. От съседката Атанаска. От бащата Пламен. И от Мерт, който идвал на гости у майката и дъщерята от Джебел, за да оправя компютъра и да си играе с момиченцето. Заклал го, защото се събудило в момента, когато убивал майка му.
Пред съда и Пламен, и Мерт, казаха само "Сгреших. Но не мога да го върна". "Сгреших" обаче не означава разкаяние. Не означава способност да осмислиш извършеното. И не обяснява чудовищната жестокост, за която хора са заплатили с живота си. Психолозите заявиха, че подобни неща могат да се случат във всички общества, все едно дали са бедни или богати. И това отчасти е така - психопати и социопати има навсякъде. Онова обаче, което отключва змея вътре в тях, е плод и на обществото ни, което свали бариерите си за всичко, що се отнася до морал, спазване на закони и изповядване на ценности не на думи, а като действително вкоренени схващания за света. Времето, което преди 25 години ни завъртя в друга посока, промени не само политическите процеси, но и душите.
То отвя наслоенията от една система на морални ценности, в която мнозина може и да не вярваха, но спазваха поради страх. Ако не от Бога, то от закона. На нейното място не се настани нищо. Нито вяра. Нито църква. Нито закон. Настани се примитивизмът на тъпи реалитита, които ни учат, че колкото по-пошъл, безпардонен и нагъл си спрямо околните, толкова по-голяма е вероятността да спечелиш. Не само в реалитито. А и в живота. При липса на други ценностни модели много от хората, които са изгубили усещането за смисъл, пренесоха модела на реалитито в собствения си живот. Светът около теб не ти дава перспектива, чувство за хоризонт и лична значимост - ти пък можеш да прекрачиш правилата му и да го прецакаш в собствената му игра. Оцеляването, което напоследък размахваме като мантра, остана единственото ни убежище. Важно е да оцелееш, все едно на каква цена - околните са пречка, обществото е пречка, децата са пречка. Прагът ни на емоционална интелигентност също се срина, защото живеенето в непрестанен "Сървайвър" се плаща по този начин.
Така разграждането на обществото до най-примитивните му инстинкти ражда и все по-примитивни хора, които познават само един начин за справяне със света - юмрука. Или брадвата. По ирония на съдбата в деня, когато Мерт с окървавената брадва застана за първи път пред съда, Върховният касационен съд се произнесе окончателно по едно друго убийство, при което млад човек бе разстрелял баща си и мащехата си и заклал братчето си. Навремето за него се писа доста. Днес, 17 години по-късно, убиецът Димитър получи присъда от 16 г. Трябва ли да чакаме още 17 години да осъдят Мерт, Пламен и Атанаска? Това също е послание и към обществото, и към примитивите, които го населяват. Изкривеното правосъдие, което на практика е отказ от правосъдие. И петно върху паметта на невинните, чиито имена забравяме твърде лесно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
