16-те медала от Сочи не трогнаха никого
Бях единственият журналист на летище в София в събота сутринта, който отиде да посрещне носещите слава и медали от Световните игри в Сочи български параолимпийци. Едва ли отсрамих медиите, но със сигурност им обрах срама. На Терминал 2 нямаше нито една телевизонна камера, нито един фотограф, нито пък жив репортер. Никой не се трогна от постиженията на различните на пръв поглед спортисти, а медиите вероятно сметнаха, че 16-те медала не са достатъчни за внимание. Параолимпийците се прибраха в страната, която за пореден път прославиха, тихомълком, така както и я напуснаха преди седмица.
За тези, които не са разбрали, миналата седмица българският химн звуча в Сочи 11 пъти заради първите места на нашите параолимпийци, а БГ знамето беше издигнато 16 пъти. Даниела Тодорова, която тръгна на инжекции за игрите, взе 3 златни медала - на копие, гюле и диск. Ружди Ружди тласна гюлето на 5 см от световния рекорд и освен че стана първи в дисциплината, взе златен медал и при мятането на диск. В тласкането на гюле злато донесе и Дечко Овчаров, който грабна и два бронзови медала на копие и на диск. Мустафа Юсеинов стана първи в хвърлянето на копие, а трети остана Георги Киряков. Мустафа взе сребро на диск също. Здравословните проблеми не попречиха на Иванка Колева да спечели сребърен медал на гюле. Християн Стоянов постигна първи резултати в бягането на 800 и 1500 м, но заради коефиценти според увреждането бе класиран съответно втори и трети. Михаил Христов отвя конкуренцията в скока на дължина и донесе злато. Денислав Коджабашев пък доказа, че е машина за медали, като завърши състезанието без загубен гейм и взе титлата в тениса на маса.
Така в отборното класиране параолимпийците ни наредиха България на четвърто място след Русия, Полша и Китай. Само в атлетиката страната стана втора след Русия, която участва с 250 състезатели. Това го разбраха малцина.
На летището в събота изненадан от липсата на медийно присъствие бях единствено аз. Параолимпийците и техните посрещачи не се впечатлиха. „Те са свикнали с това пренебрежение, но все пак е обидно", каза ми един от треньорите. „Нормално е. По-интересно е, че Бербатов си търси къща в Гърция и кой с кого спи", добави уж на майтап един от златните медалисти. Не ми беше смешно и най-вече затова, че параолимпийците ни са по-известни в чужбина отколкото у нас. „Има спортисти от САЩ, Полша, Германия, Великобритания и Китай, които треперят като разберат, че ще мерят сили с тях", подшушна ми един от треньорите, който отдавна се възмущава, че параолимпизмът в България се възприема като социална заетост за хората с увреждания.
„Няма увреждания. Има само различия, а единственото увреждане е фактът да не можеш да приемаш другия такъв, какъвто е". До този извод е стигнал един мъдър човек, който е спестил името си. Напълно се присъединявам към него и държа да кажа едно. С или без медийно внимание параолимпийците ни ще продължат да рискуват остатъка от здравето си и въпреки всичко ще продължат да се борят. Те са се вкопчили в това, което правят, въпреки най-голямата им болка, че не са равнопоставени на останалите ни спортисти. И знаете ли, техните премии възлизат на 65% от тези на здравите спортисти. Ще бъде похвално, ако се опитаме поне да им посветим 65% внимание. Дължим им го!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
