Всяка година около записването на бъдещите първокласници се развихря ненужна истерия, особено в по-големите градове. Опашки, подобни на тези за банани от времето на соца, чакат пред така наречените "най-търсени" училища още от полунощ в деня на записването. С което ги правят още по-търсени - и предизвикват лавинообразната реакция на останалите родители, които преди това благоразумно са решили да не се впускат в подобни състезания. В някои училища в центъра на София по пет-шест деца чакат за място, а в крайните квартали до последния момент "запълват бройки" с онези първолаци, които не са били класирани в така наречените "престижни" училища.
Странното е, че всъщност няма причина едни училища да бъдат предпочитани пред други, поне официално. Липсва рейтинг на училищата с резултатите на децата, например от изпитите след четвърти клас, който да подскаже на родителите дали наистина желаното от тях училище дава чак толкова добра подготовка. По-точно, такива резултати има, но не се оповестяват. А ако бъдат показани, ще смутят доста семейства с факта, че някои от онези школа, на които възлагат толкова надежди, далеч не са начело в класирането.
Истерията около първи клас е най-непродуктивната, защото се базира преди всичко на принципа "една жена каза". А когато много жени го кажат във фейсбук, главата на семейството примирено въздъхва, пълни термоса с топъл чай, увива се с два дебели шала и отива да спи пред набелязаното школо с цел заветният входящ номер на документите да бъде поне двуцифрен. Търсят се познати, живеещи близо до училището, които да дадат "адрес под наем" - така че да представим документ за регистрация, която ще донесе повече точки на малчугана. Въпреки че ранното участие на едно дете в класации "на всяка цена" може дори да травмира бъдещия първокласник - особено ако се окаже сред отхвърлените. И въпреки че близкото училище в квартала може да е по-подходящо за него, ако свръхамбициите го потискат и не му позволяват да изяви себе си. Понякога същото квартално школо с по-малък брой ученици всъщност предлага по-добра и спокойна среда - а все пак това е важното. Психолозите от години съветват първолаците да не се пришпорват отрано с ненужни амбиции, за да могат да си създадат нормален и траен интерес към ученето.
А по-тъжното е, че в това състезания се случва да отпаднат деца, на които това наистина е кварталното училище. Които живеят буквално на съседната пряка с въпросното "най-желано" школо, но не са могли да отговорят на бог знае какъв измислен критерий и така са останали извън класацията. Понякога дори не става дума за критерий - но за корупционните практики, когато говорим за записване в първи клас, се говори само под сурдинка. Въпреки че има начини те да бъдат спрени.
В цялата тази битка училището ни се държи като в миналия век - щом има опашки, нека си ги има. То дори се гордее с тях, защото при липсата на друга оценка май само те доказват колко е добро. А подаването на документи онлайн например би облекчило и родители, и учители. При детските градини това вече се направи и, независимо от всички фалове и забивания на системата, все пак разтовари родителите от необходимостта да тичат с купища бумаги от забавачка на забавачка. Ако бъде въведено и за първи клас, вероятно също ще улесни системата. Само че за целта ще трябва да бъдат изравнени критериите за прием, което много от училищата в момента не желаят. Затова и в момента у нас ситуацията е парадоксална - май по-лесно е да влезеш в университета, отколкото в първи клас. За второто са нужни по-дебели връзки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
