Небесни крави. Новата интелигенция

Небесни крави. Новата интелигенция | StandartNews.com

Те са разкошни момчета и мои приятели. За приятелите, дори и бивши, човек не трябва да пише публично - дори и бившите заслужават да им говориш лице в лице. Но като явление и като грешки, новите умни хора все повече заприличват на старите. А това е страшно. Загуба е и безсмислие.

Виждате ги във Фейсбук и по телевизията. Ходят 40-годишни младежи, небрежно изтупани със смачкани сака, изкуствено овехтели чанти и едно задължително писателско шалче, което явно си дават един на друг под наем. Оформя се униформа за новата интелигенция. Ако тя е умна, новата интелигенция, няма да се облича еднакво. Има една снимка на групата от 1929-та година с Бретон, Дали и другите - дори на тази снимка си личи как на различните хора духът е различен. Снимката е една моя мечта, която в момента се сбъдва - но на отделни балкански криви парчета. Трябваше наистина да внимавам какво си пожелавам.

Новата интелигенция си има и животно - това е котката, не знам защо, но се пише за котки, така както Блага Димитрова пишеше за фикуси, попаднала в бедата на несвободното писане. Котката е задължителна, нещо което явно е взето назаем от Буковски или някой друг съвършен загубеняк. Котките са навсякъде - вижте Фейсбук - умен човек без котка не се снима. Това е лош признак за новата интелигенция - тя трябваше с нож да отреже маниеризма от плътта си; маниеризмът в едно с лъжата са отвратителната част на старото, социалистическото и несвободното.

Котката може да е новият каскет,

ако правим сюрреалистична връзка със старите соц снимки на интелигенцията от 70-те и 80-те.

Заемките са много от Буковски, освен една, най-важната. Новата интелигенция отрича успеха, но неистово се стреми към него. Ако правилно четете Буковски, ще видите, че той спасява себе си с писането и пиенето. Новата интелигенция спасява всички. Другата лоша черта на социализма и маниеризма - обществената полезност. Тази поза - пиета към героичния писател (с шалче), който е бунтовник с кауза за децата с аутизъм, после котките с аутизъм, после жабите с аутизъм - които са на изчезване. Явно е родов рефлекс на българските умни хора, те не се научиха на симпатичния, сюрреалистичния безкаузен бунт, и избягват тихата разруха на гениите: те са общественици. Това със сигурност не е работа за гении. Но поддържа модел на прогресивна собствена значимост. И поддържа край на самоиронията, граничещ с мания.

Поучаването - също нещо, което истинските умни хора на Запад не правят, у нас е задължително за новата интелигенция. Показването на недъзите на обществото. Сякаш обществото няма да има недъзи утре, защото ще сме ги ремонтирали. Подозирам, че всичко това се прави от суета,

суетата е новият комунизъм

където има всичко за всеки. Това е плашещо. Новата интелигенция е като небесна крава - някак летяща, но житейски и исторически нелогична като старите умни глави с каскетите. Задължително е да се възхищаваш на новата интелигенция, задължително е за нея да се говори само добро, само защото е млада, примерно. Това прилича на правилно накъсан партиен вестник в много проветрива външна тоалетна. И където трябва да влизаш с шалче. И където има специален пирон за шалчето.

Преди лошата новина една вметка - новата интелигенция ще я познаете по това как пише за себе си, героизира себе си, в собствените си книги е главен герой. И не разказва как е крала пари примерно - а как геройски се е държала, докато други са крали пари. Ах, ах, не се ли усещаш, публико, че ахкането тука мирише като пръдването?! Срам ме е от това. Престанете го.

Стигаме до най-лошата новина, нещо което може да ме скара с всички. Прави впечатление, че новата интелигенция много внимателно избира враговете си. Шумни хора без врагове - замислете се, дори артистите, докато играят роли, си печелят врагове, та един свободно умен човек ли?! Свободно умните хора задължително имат най-ужасния враг - властта, статуквото, еднодневието. У нас, особено писателите, новите, това са хора без врагове. Или са ненормални, или са лъжливи. Уж принципни хора, а с приятели от жълтите вестници. Всеки прави своя компромис, какво ме лъжете. Но без врагове, и то истински - човек не се става.

Позата - любимото състояние на интелигенцията - поза без секс, но с много героизъм в нея. Познавам един стар интелигент от соца, който адски внимава какви негови снимки се публикуват в медиите, по лош е от Хулио Иглесиас, който държи да го снимат само отляво. Вече виждам и мои познати, "младите", които също се грижат жестоко за имиджа си, снимките им в медиите са само като на Че Гевара, героични, със замислени погледи. Плюс котка. Социалистическа суета, мамка му, а не бяха такива хора.

Последният интелигент е Ангел Константинов- познавате го. Ходи с джапанки през зимата, говори бързо, не знае думата автоимидж, твори есемесна поезия, неговият Бог се нарича Неглиже. Говори почти неразбираемо и си личи как ще отиде в ада, защото ще остане неразбран, и пие много, но никога няма да отиде в ада заради суета. Дяволът не може да докопа Аци, запомнете.

Не искам да пиша имена. Знам, че много от констатациите важат и лично за мен. Врагът от миналото, Комуналният Маниеризъм обаче е на път да превземе приятелските ми души. Съучастниците ми, които вече мразят истината за себе си. Опитвам се да бъда любезен към "младите" - но и да им кажа, че дедо Господ нема да ни прости как пропиляваме дара на свободата и ума си. Позьорите умират в почести, после умират втори път. По добре нищо да не вършиш, отколкото да вършиш всичко в поза. Свободният умен човек умира сам, но после го връщат отново да свърши работа на хората, онези, които копаят свобода без дрехи. Без дрехи, докато небесните крави наоколо пасат Суета.

Много мразя дрехи, дрехите са плът, а шалчета колко мразя...

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай