С българите сме в един кюп, но не търсим общ изход, казва Лука Никулеску
Лука Никулеску е главен редактор на радио "Франс ентернасионал" Румъния в Букурещ, където работи от 20 години. Участва в тв предавания и работи като кореспондент на някои френски издания в Румъния. Работил е и в държавната телевизия, където е водил предавания, посветени на международната политика.
- Г-н Никулеску, каква бе предизборната кампания за Европейски парламент в Румъния?
- Преди десетина дни бях в Париж, където изобщо нямаше и следа от предизборната кампания. Почти не видях плакати и изобщо нямах усещането, че предстоят изброи. В Букурещ е очевидно, че вотът наближава, тъй като предизборните транспаранти са навсякъде. Все пак не става дума за някаква агресивна кампания. Никой няма да те спира по улицата да те убеждава да гласуваш за него. По телевизията и радиото обаче има немалко предавания, посветени на европейския вот. За съжаление обаче в Румъния почти не се говори за Европа. В кампанията тук се говори за избори, но като че ли става дума по-скоро за парламентарни и местни. Предизборният лозунг на управляващите социалдемократи е "Горди сме, че сме румънци", което няма много връзка с европейските избори. Има партии, които се опитват да говорят за Европа, но посланията на повечето не са адекватни.
- Как си обяснявате това поведение на партиите?
- Европейските избори са тест за президентския вот през ноември и точно това обяснява мобилизацията. В зависимост от резултатите ще видим къде се позиционират самите партии.
- Очаквате ли висока избирателна активност?
- Не бих казал. Вероятно тя ще бъде в рамките на 25, максимум 30 процента, какъвто беше случаят на предишните евроизбори. Румънците трудно се наемат да отидат до урните. Най-масово се гласува за президент. Само тогава избирателната активност е доближавала 50%.
- А купуват ли се гласове?
- През 2012 г. при последния референдум, който трябваше да реши съдбата на президента, имаше подозрения за покупко-продажба на гласове. Започнаха разследвания и в крайна сметка някои от тях завършиха със затвор. За съжаление това е една стара практика в селата и малките градове, където предизборният бакшиш все още върви. За да накарат хората да гласуват по тези места, се предвиждат брашно, олио, някаква почерпка.
- Разчитат ли политиците на ромския вот?
- Да. Някои политици сключват споразумения с ромските лидери, които им гарантират подкрепа на изборите.
- Каква е ролята на кебапчетата в предизборната кампания?
- С тях политиците черпят в началото. Всъщност кебапчетата с бирата се дават, за да те чуят хората, а за да отидат да гласуват трябва да им се даде нещо повече. На някои им е достатъчна и една дамаджана. На последния вот предизборният бакшиш бе ограничен и партиите не можеха да правят подаръци на по-голяма стойност от от 2,5 евро на човек. Сега мисля, че този разход е още по-ограничен. .
- Какво очаквате от тези избори?
- Управляващите социалдемократи ще бъдат големият победител с 35-40%. В Румъния социалистите играят все още важна роля, затова и неотдавна лидерите на ПЕС бяха в Букурещ. Останалите 3 десни партии вероятно ще получат между 10-15%. Става дума за либералите, демократите и Народното движение. Партията на унгарската общност традиционно получава между 5-7%.
- А на европейско ниво? Какви са прогнозите ви?
- Битката ще бъде между ПЕС и ЕНП. Иначе ще има силно присъствие на антиевропейски и евроскептични партии. Твърде вероятно е националистите във Франция да спечелят европейския вот.
- Как стоят нещата с националистическите партии в Румъния?
- В момента в Румъния няма почва за националистически партии. Странно е наистина, но пък за сметка на това е по-добрият вариант. Преди 14 години националистическата партия на Вадим Тудор "Велика Румъния" имаше някаква позиция. И тази партия ще се яви на евроизборите, но няма никакви шансове. В интерес на истината, след като Тудор поостаря малко, и партията започна да издиша. Не мога да кажа, че в бъдеще няма да се появи някоя националистическа партия, но дори и да има, нейната идеология би била смесица от популизъм, национализъм и православие. В момента обаче в румънската политика никой не демонстрира националистически възгледи. Не че няма национализъм. Предизборният лозунг на управляващите е "Горди сме, че сме румънци", а не "Горди сме, че сме европейци". Но национализмът се спира тук. Няма ксенофобия. Нямаме изявени антиевропейски партии. Вероятно обаче след няколко години това ще се промени.
- Вие ще гласувате ли в неделя?
- Разбира се. Гласувам на всички избори от 1990 г. насам. В Румъния винаги се оплакваме, че не сме доволни от това, което ни се предлага, но пък в същото време никой не се наема да участва в обществения живот. В крайна сметка, за да се подобрят нещата, е нужна инициативата на хората, а не само тяхното хленчене.
- Дразните ли се, че винаги ви слагат в един кюп с българите?
- Проблемът между България и Румъния е в това, че си говорим много малко помежду си. Не бих казал, че румънците се дразнят от факта, че винаги ги слагат под общ знаменател с българите. По-скоро ги дразни това, че Румъния все още не в Шенген и към тях все още се прилага механизмът за сътрудничество и проверка. Винаги обаче се изтъква, че Румъния има проблем, а не България. Миналата година Румъния се хвалеше, че е изпълнила всички критерии за членство в Шенген, когато европейски дипломат каза "Така или иначе. Не забравяйте, че вие сте заедно с България, която в момента е залята от имигрантска вълна от Сирия. Така че няма да ви пуснем скоро". Жалко, че на румънците не им минава през акъла да си сътрудничат с българите. Хем сме в един кюп, имаме същите проблеми, хем не търсим съвместно решаването им.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
