Началото на една по-друга България?

Ако „вятърът на промените" задуха и в последната дупка на кавала на ЕС, ще се случат много неочаквани неща, казва проф. д-р Боян Дуранкев
/продължение от миналия брой/
Новата 2017 г. за България не е просто смяна на календара върху стената. Тя вещае обилни промени, даже (може би) смяна поне на вътрешнополитическия курс.
Още в началото на годината ще има съдържателна президентска размяна,
на „Дондуков" 2 в София ще влезе бивш генерал, а ще излезе бивш бизнесмен
влиза човек на „Инициативен комитет", подкрепен от БСП, излиза верен човек на ГЕРБ. „Бащата на нацията", който спечели двубоя срещу „майката на нацията" в борбата за „най-мъжкия" пост в държавата, вероятно ще опита да прокара собствена (и различна!) стратегия за бъдещето на България. Или поне това се очаква от него, който ще е по дефиниция независим от ГЕРБ и по обещание – независим от БСП. Но като диалогична личност, натоварена с балансиращи функции, със сигурност ще борави с много повече летателни посоки, отколкото само по традиционните „ляво-дясно", „запад-изток" или „север-юг". Пред него е възможността да състави един служебен кабинет, който да има (за пръв път от десетилетия) „чисти лица" с туптящи сърца и достоен ум.
Следващата (предстояща) промяна е на пл. „Народно събрание" 2 – в Народното събрание, която ще предреши смяната на „Дондуков" 1 – в Министерски съвет. Едва ли шоуто с мажоритарните избори ще завърши с успех преди точно тези избори, а и аргументите в полза на такъв тип избори взеха да повяхват. Но независимо от типа на избирателната система е предварително ясно, че в българския Парламент ще има букет с различни политически ухания.
ГЕРБ, който доброволно слезе от властта, съвсем не е загубил структури
финансови средства и влияние сред избирателите. Влияние може да е загубил сред гражданите, но не и сред твърдото си клиентелистко ядро, а то умее да „убеждава" и отстоява партийните позиции. ГЕРБ не е гербер за един сезон и със сигурност ще притежава незаобиколимо влияние и в бъдеще – поне докато Борисов е № 1 в партията.
БСП постепенно излиза от реанимацията
а напористата му водачка подава както индикации за разширяване на партийното влияние (особено с поканата за връщане в партията на бившите й членове), така и за отърсване от зависимостта на партиите-сателити (които доста й тежат), а също и с опитите за промяна към „Нов курс" на прагматично олевяване. Това обаче е само върхът на айсберга. На партията на социалистите й тежат като много воденични камъни и безапелационното одесняване (особено след избори), и наличието на „червени милионери" и „вечни депутати", и нескъсаната докрай топла връзка с бизнеса на ДПС, и озападняването (в крайната западна идеология) на някои от юпитата й, и неспособността й да се очисти от корупционните зависимости от миналото. Притежава ли Нинова вълшебната пръчка на Хари Потър, за да извърши докрай хигиенизирането на БСП преди предстоящите избори? И ще й повярват ли милионите пострадали от „прехода"? Трудна, много, много трудна задача. А позицията на „втора цигулка" в парламента – при това цигулка в калъф, а не в „музиката", не е печеливша.
ДПС, хм, ДСП. За него или добро, или нищо. Имат апетит отново, факт.
Политиците, които се самонаричат „Патриоти", също бележат подем, особено в страна с разграден стобор и с ограда, струваща толкова, че все едно е с инкрустирани диаманти.
„Патриотичните игри" са повече с шумотевица навън, към границата, отколкото навътре
А всъщност икономиката на България е „окупирана" от чужди банки и компании, в страната ни се подвизават свободно чужди „фондации" и НПО-та, работещи не в „ползу роду". Ако „Патриотите" сменят посоката на натиска си, и особено ако сред тях се появят неизхабени и неомръзнали лица, може да са в състояние да предизвикат изненада.
Кой ще стои зад кулисите при изборите?
Както винаги, това ще е едрият „български" капитал, който ще се опита да прокара своите пипала чрез „инвестиране" в партии и личности, които да подпомогнат бъдещия „бизнес климат", като ограничават регулациите и осигуряват изгодни еврофондове и обществени поръчки. „В името на България" и с много водосвет. Въпросът е дали ще инсталират достатъчно свои лобисти, за да се задейства отново системата на плутокрацията (дали си е ходила някога?). Кой може да се противопостави на българския „Октопод"?
Ако „вятърът на промените" задуха и в последната дупка на кавала на ЕС – в България, то със сигурност предстоят да се случат много неочакваности. Да не забравяме, че във всички страни „губещите от глобализацията" се превърнаха в мощен политически фактор. А в най-загубилата европейска страна?!
Вуйчото на Ангел от Пазарджик проговори и разплака Бъ...
Бившият и бъдещ премиер на Словакия ще маха Шенген
Асен Василев каза тъжната истина на протестиращите ми...
Социолози разнищиха битката за кмет на София, чии са...
Борисов лично при Ердоган. Сватбата на годината в Тур...
Стана ясно кой стои зад атентата в Анкара, шокът е го...
Нидерландия се тресе, отрязаха много важен енергиен и...