Началото на една по-друга България?

Ако „вятърът на промените" задуха и в последната дупка на кавала на ЕС, ще се случат много неочаквани неща, казва проф. д-р Боян Дуранкев

/продължение от миналия брой/

Новата 2017 г. за България не е просто смяна на календара върху стената. Тя вещае обилни промени, даже (може би) смяна поне на вътрешнополитическия курс.
Още в началото на годината ще има съдържателна президентска размяна,

на „Дондуков" 2 в София ще влезе бивш генерал, а ще излезе бивш бизнесмен

влиза човек на „Инициативен комитет", подкрепен от БСП, излиза верен човек на ГЕРБ. „Бащата на нацията", който спечели двубоя срещу „майката на нацията" в борбата за „най-мъжкия" пост в държавата, вероятно ще опита да прокара собствена (и различна!) стратегия за бъдещето на България. Или поне това се очаква от него, който ще е по дефиниция независим от ГЕРБ и по обещание – независим от БСП. Но като диалогична личност, натоварена с балансиращи функции, със сигурност ще борави с много повече летателни посоки, отколкото само по традиционните „ляво-дясно", „запад-изток" или „север-юг". Пред него е възможността да състави един служебен кабинет, който да има (за пръв път от десетилетия) „чисти лица" с туптящи сърца и достоен ум.
Следващата (предстояща) промяна е на пл. „Народно събрание" 2 – в Народното събрание, която ще предреши смяната на „Дондуков" 1 – в Министерски съвет. Едва ли шоуто с мажоритарните избори ще завърши с успех преди точно тези избори, а и аргументите в полза на такъв тип избори взеха да повяхват. Но независимо от типа на избирателната система е предварително ясно, че в българския Парламент ще има букет с различни политически ухания.

ГЕРБ, който доброволно слезе от властта, съвсем не е загубил структури

финансови средства и влияние сред избирателите. Влияние може да е загубил сред гражданите, но не и сред твърдото си клиентелистко ядро, а то умее да „убеждава" и отстоява партийните позиции. ГЕРБ не е гербер за един сезон и със сигурност ще притежава незаобиколимо влияние и в бъдеще – поне докато Борисов е № 1 в партията.

БСП постепенно излиза от реанимацията

а напористата му водачка подава както индикации за разширяване на партийното влияние (особено с поканата за връщане в партията на бившите й членове), така и за отърсване от зависимостта на партиите-сателити (които доста й тежат), а също и с опитите за промяна към „Нов курс" на прагматично олевяване. Това обаче е само върхът на айсберга. На партията на социалистите й тежат като много воденични камъни и безапелационното одесняване (особено след избори), и наличието на „червени милионери" и „вечни депутати", и нескъсаната докрай топла връзка с бизнеса на ДПС, и озападняването (в крайната западна идеология) на някои от юпитата й, и неспособността й да се очисти от корупционните зависимости от миналото. Притежава ли Нинова вълшебната пръчка на Хари Потър, за да извърши докрай хигиенизирането на БСП преди предстоящите избори? И ще й повярват ли милионите пострадали от „прехода"? Трудна, много, много трудна задача. А позицията на „втора цигулка" в парламента – при това цигулка в калъф, а не в „музиката", не е печеливша.
ДПС, хм, ДСП. За него или добро, или нищо. Имат апетит отново, факт.
Политиците, които се самонаричат „Патриоти", също бележат подем, особено в страна с разграден стобор и с ограда, струваща толкова, че все едно е с инкрустирани диаманти.

„Патриотичните игри" са повече с шумотевица навън, към границата, отколкото навътре

А всъщност икономиката на България е „окупирана" от чужди банки и компании, в страната ни се подвизават свободно чужди „фондации" и НПО-та, работещи не в „ползу роду". Ако „Патриотите" сменят посоката на натиска си, и особено ако сред тях се появят неизхабени и неомръзнали лица, може да са в състояние да предизвикат изненада.

Кой ще стои зад кулисите при изборите?

Както винаги, това ще е едрият „български" капитал, който ще се опита да прокара своите пипала чрез „инвестиране" в партии и личности, които да подпомогнат бъдещия „бизнес климат", като ограничават регулациите и осигуряват изгодни еврофондове и обществени поръчки. „В името на България" и с много водосвет. Въпросът е дали ще инсталират достатъчно свои лобисти, за да се задейства отново системата на плутокрацията (дали си е ходила някога?). Кой може да се противопостави на българския „Октопод"?
Ако „вятърът на промените" задуха и в последната дупка на кавала на ЕС – в България, то със сигурност предстоят да се случат много неочакваности. Да не забравяме, че във всички страни „губещите от глобализацията" се превърнаха в мощен политически фактор. А в най-загубилата европейска страна?!