Мозъци за износ

Мозъци за износ | StandartNews.com

Великобритания, която доскоро привличаше основно гимназистите ни, вече се прицели и в отличните ни студенти. След като Островът обяви, че отпуска кредити и за млади хора, които учат в магистърска степен, значителна част от тези, които досега оставаха да учат у нас, вече едва ли ще имат мотивация да го направят.

Това вероятно ще постави пред сериозно изпитание университетите ни, чиято политика в магистърските програми прилича по-скоро на старата игра "Тука има, тука нема".

Неотдавна бившият ректор на Софийския университет проф. Иван Илчев нарече магистърските програми "свещените финансови крави" и уточни, че най-много пари изтичат през тях. Публична тайна е, че за част от обявените магистратури в много от университетите ни няма търсене, но никой не смее да ги закрие. Дори и да се дублират. Дори и преподавателите редовно да не си вземат часовете. Дори и да няма един работодател, който се интересува от студенти с такъв профил, въпреки че магистърските програми в много по-голяма степен трябва да са адаптирани към бизнеса. Впрочем, и самият бизнес не проявява особена активност да си поръчва магистри по собствена мярка. Така за много от току-що завършилите бакалаври магистратурата се оказва не друго, а удължаване на безцелното пилеене на време в университета, за да не се окажат част от изменчивия и непредсказуем пазар на труда, който далеч не винаги ги очаква. Магистърските програми за немалка част от тях са опит за маскиране на безработицата, чиито проценти иначе щяха да скочат нагоре.

А всъщност магистратурите биха могли да бъдат някаква възможност за правене на политики. За привличане дори на студенти от чужбина, ако се обявят атрактивни магистърски програми на английски, които наистина да заинтересуват кандидатите. Напоследък това се осъзнава и от самите университети - повечето кандидат-ректорски кампании тази година минаха под знака на обещанията, че ще се въвеждат магистърски програми на английски с цел набиране на чужди студенти. Би било прекрасно, но въпросът е как да задържим своите? Защото, отидат ли веднъж навън, е доста съмнително, че ще се върнат. Просто българският бизнес все още не е в състояние да предложи заплатата за човек с по-висока квалификация - думите "Прекалено сте квалифициран за нас" не са просто виц. Досегашната практика сочи, че хората, завършили навън, по-често започват работа в международни компании, които са наясно с това какво се крие зад записаната в CV-то квалификация, придобита в чужбина. Родните фирми продължават да повтарят мантрата, че няма работа за хората, но няма и хора за работата, но в действителност повечето от тях не са в състояние да дадат адекватни заплати на добър специалист, проявяващ по-високи претенции към дохода, който ще получава. Предпочитат да платят по-малко, но на посредствен, и да обвинят българското висше образование за това, че не го е научило на нищо. В същото време според данните от рейтинговата система на университетите едва половината студенти са посочили, че стажуването им във фирми ги е научило на нещо, свързано с тяхната специалност.

Може би в последните години за първи път се вижда някакво раздвижване на бизнеса по отношение на подготовката на кадри - вече има компании, които поръчват конкретни магистърски програми и дори участват в подготовката им, но засега техният брой е около санитарния минимум. Проблемът е, че не остава много време - британските кредити чукат на вратата на студентите ни. А ние сме на път да затворим нашата.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай