Четвъртък,

Македонци и албанци да не дърпат дявола за опашката

От: Администратор -
Македонци и албанци да не дърпат дявола за опашката
A
A
A

Когато говорим за случващото се в Р Македония не можем да избягаме от „историята" или „предисторията". Така е и при този въпрос. Много често македонските политици едно говорят, а друго вършат. И така май показват, че сме един народ. В началото на миналата година, председателят Георги Иванов амнистира 56 знакови лица от политическия и обществен живот, които бяха разследвани за различни престъпления – от корупция до незаконно подслушване на граждани и политически противници. Последваха граждански протести и Иванов оттегли решението си. Сега предприема подобен ход, но търси обратен обществен знак –подкрепа от гражданството. Практически решението му да не връчи мандат води до ескалация на кризата и поставянето й на ръба от който е възможно на мястото на политическия спор устремно да нахлуе нов междуетнически конфликт. Това решение е като игра с огъня. Разбира се, македонците го представят сега като „герой" съхранил „националната независимост". Чрез поставянето на условия за връчването на мандат, Георги Иванов се движи и по ръба на правото, на Конституцията. Защото не е конституционно право държавният глава да оценява проектите на правителствени или партийни програми, а в случая това което се нарича „обща албанска платформа" е документ за намерение за дискутиране. Тоест, нещо нормално за една парламентарна практика. Дали правителството ще включи този документк като част от своята програма това може да стане ясно само, ако има работещ парламент, който да дебатира и гласува състава и програмата на кабинета. Но в момента няма работещ парламент, няма дори председател на парламента, а при това на вратата тропа и местните избори през месец май. И няма институция, която да вземе решение и за тях. Ситуацията в този смисъл е повече от катастрофална. Тя е глупава и показва партизанското равнище на политическата класа, която с действията си блокира парламентарната демокрация. Не изключвам и варианта, че склонния към рискови експерименти политически елит на Р Македония съзнателно усилва кризисната ситуация с цел да предизвика Европейския съюз да отстъпи и да отвори, под заплахата за избухване на междуетнически конфликт, на вратата за започване на преговори с Р Македония. Докладът на Комисията по външна политика на ЕС е положителен за „напредъка" на страната, но за да бъде гласуван от Европейския парламент също има условие – сегашната криза да бъде преодоляна, страната да има работещ парламент и правителство. Истината е, че и македонци, и албанци в определен смисъл дърпат дявола за опашката и сами не знаят, какво ги чака, ако той се събуди.
Албанците възприемат себе си като държавотворен народ. Това право им дава Конституцията, която определя държавата като „многонародна" или „многонационална". Същевременно те не откриват себе си в държавните символи – „няма" ги нито в знамето, нито в герба, нито в химна. Те знаят и ценят своя призход и история, и затова и през ум не им минава да се представят за нещо, което не са. След Охридският договор и осъществените промени в Конституцията през 2001 и 2004 г. те демонстрират коректно участие в политическия живот, в правителствата, в които участват (10 години най-голямата албанска партия – ДСИ с лидер Али Ахмети, която сега е обвинена, че едва ли не иска да „федерализира" държавата, чрез т.нар. „тиранска платформа", е коалиционен партньор на ВМРО-ДПМНЕ) и с изразените публично позиции не само тя, но и останалите албански партии отправиха многократно ясно послание за ускоряване на процеса на европейска и евроатлантическа ингтеграция на Р Македония. А искането им да бъдат включени техни представители в преговорния екип за разговори по въпроса за името на държавата със съседна Гърция, показва, че отправят послание за преодоляване и на този препъни камък пред европейския път на страната. Затова и превръщането на вчерашния десетгодишен партньор на бившия премиер Никола Груевски в политически враг само защото поставя въпроси, които логично произтичат от Конституцията, е нелогично. Важно е да се отбележи, че самата партия ДСИ е със социалдемократическа ориентация. А ВМРО-ДПМНЕ от една страна демонстрира, че е народна, дясна партия, но се коалира освен с етнически партии на роми, на бошняци, на власи, на турци, на сърби и с „Титовите леви сили", Социалистическата партия и Работническо-земеделска партия. Затова и нормалните идеологически критерии е трудно и невъзможно да се прилагат към македонските партии. При тях не идеите, а интересът показва посоката на политическите им мераци. Затова и логично на 2 март при визитата си в Скопие еврокомисарят по външна политика и сигурност Федерика Могерини призова за „успокояване на тона", за да не се стигне до „политическата и институционална криза в междуетнически конфликт или в нещо още по-лошо – в геополитически конфликт". Трябва добре да се разбира, че ситуацията в Р Македония носи опасност за целия регион на Западните Балкани, а също така и за България.
Няма сблъсък на „големите" в македонската неразбория. По-скоро по традиция балканските политици се опитват да спекулират с „Великите сили". От началото на политическата криза, а тя се точи вече повече от 2 години, Европейският съюз и САЩ непрестанно призовават към намаляване на напрежението, към диалог, към разбирателство. Пряк израз на тази политика бе т.нар. договор от Пържино от 2015 г., който разписа реда за изход от кризиснитата ситуация. Но македонските политици, както разписаха реда, така и веднага започнаха да го нарушават. И вместо изборите да бъдат най-късно през юни миналата година те се проведоха едва на 11 декември. Защото очевидно е, че кризата не засяга само въпроса за изборите, за парламента, правителството и изобщо политическия дневен ред. Тя е по-дълбока и засяга самото дефиниране и самоопределяне на държавата, нейната самоидентификация. Защото в Македония всички се чувстват чужди един на друг. Не могат да формират нация. При такава деструкция на обществото най-опасна е намесата отвън. За съжаление рязкото количествено нарастване на изявления на руското МВнР по въпроса за „кризата" и внушения идващи от московски медии като „Македония днес на никого не е нужна като самостоятелна държава освен на далечна Русия" (Сержей Латишев, телевизия „Царград" – Москва) т.е. точно такива провокативни изявления могат допълнително да взривят ситуацията. Създаването на огнище на конфликт в тази част на Европа не е в интерес нито на ЕС, който има достатъчно други проблеми, нито на САЩ, които също имат своя нов дневен ред с нов президент при това. Що се отнася до Русия при нея ситуацията е по-различна: един междуетнически конфликт, започнал, както и конфликта в Украйна, от езиков спор – искането албанският език да стане официален, ще направи възможно отклоняване на вниманието на международната общност от войната в Украйна и незаконната анексия на Крим. И ще охлаби примката на санкциите. Вероятно такава сметка се прави в Кремъл, който по принцип не е заинтересован от разширяването на ЕС и НАТО. А това вече е опасно.
В никакъв случай не трябва да се допуска федерализация или „разпадане" на държавата. И всички разсъждения в тази посока са непочтени. Затова и България трябва да заема позиция като се противопостави на тези сценарии независимо кой и защо ги разпространява. България трябва да покаже, че може да бъде активна и да предложи добри практики за решаване на такива сложни казуси. Това е задача на българската дипломация. И смея да твърдя, че хората в Македония – и македонци, и албанци, очакват и са готови да се вслушат в една добре аргументирана българска позиция, а не да чуват свободни съчения от типа „как ще я делим Македония". България може да припомни дори своя добър опит, че в Европейския съюз не се влиза с ескалация на искания, на претенции, а по-скоро с взаимни отстъпки като повече отстъпва този, който желае да влезе. Ако истински желае. Македонската неотстъпчивост е стратегия за друго време, не за днешната политическа реалност в Европа и света. Изобщо чертаенето на мрачни сценарии за региона не е европейска работа. И парадоксът на ситуацията е в това, че от една страна постигането на компромис между двата народа – македонският и албанският, и дало шанс на европейската интеграция на страната, но от друга – самото поставяне в Македония на въпроса за компромис, изостря обстановката, прави я взривоопасна и непредвидима. България не може да бъде безразличен наблюдател. Трябва да направим така, че македонските граждани да приемат нашата страна като разумът на европейската политикае в региона.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички