Съдбата на проекта ще се реши на ниво Путин - Юнкер
Познавайки многоходовата руска енергийна дипломация, поредното изявление на Москва за отказ от проекта "Южен поток" е лесно обяснимо. Националното достойнство на Русия е накърнено и няма цена, която Москва да не е готова за заплати, за да възвърне блясъка на своето национално достойнство. Така че в емоционален аспект ходът на Владимир Путин за прекратяване на проекта "Южен поток" е повече от ясен. В икономически и функционален аспект обаче
това руско решение няма никаква логика
Защото ходът с "Турски поток" задава много въпроси, на които няма никакъв отговор.
Първо, "Турски поток" нарушава основната философия на "Южен поток" - заобикалянето на Украйна. Знаем, че смисълът на "Южен поток" беше да заобиколи Украйна, като част от количествата газ, които сега минават през нея, трябваше по дъното на Черно море и през наша територия и Сърбия да бъдат доставени в Словения, Унгария, Австрия и в Италия. Сега, с "Турски поток" обаче те влизат в Турция, а оттам - наникъде. Следователно, ако руснаците наистина тръгнат да реализират "Турски поток", то това е една прекрасна информация за Украйна, че транзитът през нейна територия няма да пострада. Като изключим, разбира се, тези 14 млрд. куб. м газ, които сега минават през нейна територия и през Румъния и България се доставят на Турция.
Второ, няма газопровод, особено с такъв огромен капацитет - 63 млрд. куб. м, който при 15-20% годишна неравномерност на потребяваните количества да няма по трасето си необходимите газохранилища за изравняване на доставките. И в момента Украйна, през чиято територия към Европа се доставят около 120-130 млрд. куб. м газ, осигурява тези количества с подземни газохранилища с общ обем 30-32 млрд. куб. метра газ. Самият проект "Южен поток" имаше договореност с хранилището "Банатски двор". Не е ясно сега, когато газът от "Турски поток" стигне до Истанбул,
как ще бъдат компенсирани тези огромни количества без газохранилища
тъй като там няма условия за изграждане на такива.
Трето, не е ясно каква ще бъде функцията на бъдещия газоразпределителен център в Турция? Какви ще са условията на договорите - take-or-pay, каквито са повечето от сегашните с "Газпром", или свободно договаряне?
Четвърто, ние имаме договори с "Газпром" за доставка на газ за нас и транзита за Турция, Гърция и Македония - до 18 млрд. куб. метра, чиито срокове изтичат чак през 2030 г. Какво ще стане с тези дългосрочни договори? Това е много сериозен въпрос дори и само в чисто юридически план.
Пето, стратегически за Турция е газопроводът TANAP, който преминава от край до край от източната до западната й граница, по който през 2026 г. ще минават 60 млрд. куб. метра газ транзит от региона на Близкия изток към Европа. Пита се в задачата какво ще прави Турция тези 63 млрд. куб. метра газ от новия проект "Турски поток" минус тези 18 млрд. куб. метра, които са по договора с нас до 2030 г.?
В крайна сметка трябва да е ясно, че проектът "Южен поток" не беше продукт на българо-руската дружба, а чисто икономически проект, с много точни финансови разчети - нещо, което не виждаме сега с "Турски поток".
Освен това, като резне транзита през Украйна, Русия лишава България от 120-130 млн. долара гарантирани приходи от транзита годишно до 2030 г., а за нас не остава нищо, освен да нарежем транзитния газопровод и компресорните станции за скрап. Нещо, за което
ние можем да имаме юридически претенции
към руската страна.
Така че, според мен, логиката сочи, че мачът за "Южен поток" все още не е завършил.
Освен това, познавайки добре руската дипломация, аз съм напълно наясно, че еврокомисарят Марош Шефчович изобщо не е това високо ниво, което би могло да седне и преговаря с Русия за бъдещето на мегапроект като "Южен поток". Визитата на Шефчович беше просто едно посещение на добра воля, дето се казва - да пият по едно кафе. Проблемът на "Южен поток" е геополитически, а нивото, което може да го реши, е Путин - Юнкер. Това е!
Отчитайки отново многоходовия аспект на руската дипломация, според мене съвсем не е случайно съвпадението на повторния отказ на Москва от "Южен поток" с предстоящото посещение на държавния секретар на САЩ Джон Кери в София. С този отказ Москва дава невероятни козове на премиера Бойко Борисов, който сега има уникалната възможност да ги отиграе пред американския държавен секретар. Нали спирането на "Южен поток" стана след посещението у нас на трима американски сенатори. Сега, при отслабването на шистовата карта на САЩ - затварянето на шистови кладенци и отлагането на идеите за износ на американски втечнен шистов газ в Европа, нашият премиер трябва да постави пред Кери въпроса какво ще прави България сега без никаква възможност за диверсификация на доставките на синьо гориво? А освен за "Южен поток" в София вероятно ще се говори и за проекта за 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй", който също не върви добре, а и за очакваното засилване на емигрантската вълна. Така че второто полувреме на мача за "Южен поток" предстои. И то ще е интересно!
(Записа Белчо Цанев)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
