Левски се крие в потайна средновековна обител

Левски се крие в потайна средновековна обител | StandartNews.com

Много често историята на нашите красиви планински манастири е смесица от истина и легенди. Типичен пример е една от най-красивите български обители, намираща се край тетевенското село Гложене. Този манастир е красиво кацнал върху скала под старопланинския връх Камен Лисец (1073 м). Намира се на стотина километра от София, като до Ябланица се пътува по магистрала.

Освен с невероятно красивото си местоположение обителта "Св. Георги Победоносец" впечатлява с интересната легенда за създаването си. Ако човек отвори "Енциклопедия България", ще прочете, че е създаден от киевския княз Георги Глож след 1240 г., когато татарите опожаряват столицата на Киевска Рус. А в други писания ще узнае, че този владетел взел участие в битката при Клокотница (1230) на страната на българския цар Иван Асен II. Има ли истина във всичко това?

Цялата версия се гради върху едно отделно съобщение, публикувано от видния историк Петър Мутафчиев. Преписката е направена на 6 април 1870 г. от чорбаджи Патю от близкото село Видраре, който заявява, че го е видял в манастирската Кондика. По-късно е открито и повтарящо фактите съобщение, датирано в периода 1830-1850 г. Русизмите в текста налагат идеята, че той е създаден от руснак или украинец по-рано от ХVIII в.
Най-общо в сказанието става дума за икона на св. Георги,

долетяла по чудотворен начин от Киев преди османското завоевание на България

Като научил за това, киевският княз Глож или Глог дошъл тук и направил под връх Камен Лисец малка църква. За убедителност в края на преписката се твърди, че "неотдавна" Гложенския манастир посетил монах Йосиф от Великата Киевско-Печорска лавра, където уж бил видял книга, описваща това събитие.
Напоследък учените разгадаха за какво става дума в легендата. Османските регистри от ХV в. доказват, че в тетевенската част на Никополския санджак съществува вилает Киева. Той е наречен на средновековното българско селище Киево, което било унищожено при турското нашествие през ХIV в. Оттук идва сходството на българския топоним с този на днешната столица на Украйна.

Още повече, че през ХVIII-ХIХ в. в Гложенския манастир наистина има много украинска църковна литература, вероятно пренесена от монасите таксидиоти. А се оказва, че украинска е и храмовата икона "Св. Георги убива змея", пазена в нарочен кивот. Именно за нея се смята, че чудодейно е "прелетяла" по българските земи. Според последните изследвания на изкуствоведите тя е рисувана в ателието на Киевско-Печорската лавра, а легендата за княза е измислена от украинските монаси на базата на приликата в имената на селищата.

Изяснявайки тези подробности, нека надзърнем в истинската история на манастира. Най-вероятно Гложенската обител е основана някъде през ХVI в. По план тя е от атонския тип на затворени със стени манастири, представляващи и яки крепости. В края на ХVI и началото на ХVII в. тук се преписват книги от миряни и монаси от близкия Етрополски манастир. През следващите два века Гложенският манастир се разраства, създавайки метоси в Ловеч и съседното село Малък извор. Освен украински книги в неговата библиотека са оцелели няколко ръкописни поменика от ХVIII-ХIХ в. с имена на дарители от села в Тетевенско и Луковитско.

Много интересно се оказва изследването на старата манастирска църква. Полуразрушена от голямото земетресение в 1913 г., тя е съборена изцяло и през 1929-1930 г. на мястото й е издигнат нов храм, съществуващ и днес. Той е проектиран в протестантски стил от завършилия в Германия архитект Борис Иванчев. Но описания на древния храм все пак са се запазили и, според тях, той е била малка еднокорабна и едноапсидна сграда от камък и тухла с размери 5.1/4.3 м. Не остава никакво съмнение, че е строена във вековете на османското робство. Днес са оцелели царските двери, пренесени в църквата на село Малък извор.

По същите данни храмът е имал изпълнени вероятно в ХVI в. фрески. Основен е бил цикълът с мъченичествата и чудесата на св. Георги, придружени с надписи на български и гръцки език. Наред с теми от модерната за епохата атонска живопис в притвора са били изобразени четирима миряни, означени като "ктитори тетевенски". Техните дрехи са характерни за чорбаджиите от това време с кафтаните и шубите, украсени с редове от петлици и позлатени копчета. Прекрасна представа за подобно облекло дават запазените изображения на ктитори от църквите в Бачковския манастир (1643) и Арбанаси (1648).
За тайнствените ктитори на Гложенския манастир говори и една археологическа находка. При разрушаването на руините на храма през 1929 г. строителите попадат на гроб, положен под дъсчения под. По запазените сведения от очевидци,

там бил положен мъж в богата златовезана дреха и "около десет" сребърни позлатени копчета

Явно това е един от четиримата ктитори на храма.
Днешните жилищни крила на манастира са изградени през 1858 г. През това столетие най-виден представител на монашеската общност е игуменът Евтимий от Сопот. За него се знае, че е бил умел лечител, изцерил много хора от околността. Друг важен момент от историята през ХIХ в. е фактът, че Гложенският манастир е любимо място за укриване на Апостола на свободата Васил Левски. А в село Голям извор той основава и първия си революционен комитет.
Днес посетителите на обителта изпитват наистина невероятно чувство пред вида на орловото гнездо, съхранило българския дух по тези места. А от него пък се открива незабравима гледка, като взорът тръгва от заснежените върхове на Балкана до зелените полета на Дунавската равнина.

Български премиер е монах в Гложене

В манастира може да се види малък музей, посветен на търновския митрополит Климент (Васил Друмев). Той е министър-председател на второто правителство на свободна България през 1879-1880 г. За реч против католицизма през 1893 г. духовникът е осъден на "вечно" заточение в Гложенския манастир и е освободен едва след падането на правителството на Стефан Стамболов.

В уникалната пещера Моровица

Околността на Гложенския манастир е невероятно красива. Наред с високите върхове тук има и дълбоки пещери. Сред тях се отличава Моровица, която със своите 3025 м подземни галерии е сред най-дългите в България.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай