Събота,

Кучешкият живот на една майка

От: Администратор -
Кучешкият живот на една майка
A
A
A

Алекс е здраво бебе на близо 4 месеца, за каквото мечтаят хиляди бездетни семейства у нас. Не е н-тото дете на невръстна ромка, гледано е добре, изобщо всичко му е наред. Алекс обаче беше оставен като кученце между два бора в столичен квартал, с шише вода, малко храна и памперси. Остави го майка му Мария с надеждата да го намерят добри хора, които да му осигурят по-добър живот. Тя не е луда или наркоманка, обича детето си, но ужасно се бои, че няма да може да му осигури нормален живот. Няма работа и пари, а и скоро трябва да влезе в болница.

Някои ще кажат, че тази жена не заслужава детето си, щом може да го захвърли. Каква майка е тя ? Въпросът е да погледнем на цялата тъжна и ужасна история през нейните очи.

Мария остави бебето си като кученце, защото и нея я изритаха от работа като куче, когато шефът й е видял, че е бременна. Защо са му проблеми ? Твърде вероятно е жената изобщо да не е била на договор, за да не й се плащат осигуровки. Получавала е по някой лев под масата и когато е трябвало някой да се погрижи за нея – са я изритали. Кой ще потърси сметка на този "работодател".

Ако беше циганка, щяхме да замажем съвестта си с дежурното: „Ами, циганска работа". Защото много невръстни мургави майки са превърнали раждането в поминък заради социалните помощи и детските. Но Мария иска с труда си да изхранва и отглежда детето си.

Ако жената беше безработна – щеше да ни е лесно: „Тази е от мързеливите, от търтеите, дето чакат само държавата да ги храни". Но и тук няма с какво да се оправдаем – Мария е работила по 18 часа на ден, за да изкара някой лев

Има професия, има средно образование. Но тъй като е станала майка – е неудобна. Иска грижи, а грижите създават проблеми. А още Сталин е казал: „Няма човек – няма проблем".

И Мария щеше да е невидима за всички със своята драма как тя, бебето и майка й да оцеляват само с една пенсия от 180 лв. на възрастната жена. Ако не беше този пристъп на отчаяние, с който влезе в светлините на камерите.
Тогава всички се сетиха за нея, но най-вече да си измият ръцете, че нямат вина за незавидната й участ.

Социалните рапортуваха, че са й давали по 100 лв месечмно и полагаемите се пари по закон за раждане, но не са забелязали, че жената бедства. Кметът на Габра знаел за случая и помагал, но не забелязал колко е дълбока драмата.

Общо взето кучешки живот за Мария и бебето й. За който няма на кого да се оплачеш, защото синдикатите са далеко от частните фирми, а държавата е високо.

В началото на 90-те години Васко Кръпката изпя „Аз съм кучето на крйния квартал". Оттогава мина много време, в което постоянно се надявахме и вярвахме, че кучешкият живот ще бъде забравен. Да, тази песен вече не се пее от хората по митингите. А как живеят бедняците, не се вижда от жълтите павета. А като не се вижда – значи не съществува. Само дето отвреме на време ще се случи някоя майка да остави бебето си заради мизерия и отново да лъсне голата истина – че бедността не само не си отива, но сякаш все повече хора попадат в пипалата й. Нищо, че вече десет години сме в ЕС, наричан клуб на богатите държави.

Но се оказа, че в него има много работещи бедни. Това не е понятие от 18 век, а от последните 1-2 г. Не става въпрос за мързеливци и търтеи, които само чакат на държавната хранилка, а хора, които си изпълняват трудовите задължения, но не могат да осигурят нормален живот на себе си и на семействата си. Защо? Защото са назначени на минималното възнаграждение, но и него не го получават навреме. Защото често изобщо нямат трудов договор, а този, който ги е наел, ги лъже, че ще им плати. И това не са единични случаи, а масова практика, която се превръща в епидемия.

Удобната и нагла схема да не плащаш парите, които дължиш. Защо го правят ? Защото могат и им е изгодно. И няма кой да ги удари през ръцете. На кой му пука за наемниците – нека се гърчат, те са биологичен материал. Иначе ако гледаме статистиката, икономиката в цяла Европа, барабар с България, върви нагоре.

Навсякъде се отчита ръст. И в същото време четем, че работните места у нас се стопили с 22 000 на година, както и че 8000 предприемачи са продали бизнеса или са хвърлили кърпата през 2016 г. Сякаш става дума за два свята, които нямат допирна точка. И никой не вярва на другия.

Мнозина ще кажат: като всяко чудо за три дни и историята на Мария скоро ще бъде забравена. Но кучешката съдба на тази майка може би е камбана, която трябва да се чуе. Защото няма нищо по-взривоопасно за едно общество от натрупващото се усещане за липса на справедливост.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com