Страхил Делийски, политолог
След победата на генерал Радев на президентските избори очаквам бързо навлизане в много сложен политически процес. Това вероятно е най-неприятният начин един президент да започне своя мандат – в ситуация на явна политическа криза. Така че много бързо ще разберем господин Радев що за президент ще бъде. В началото може би трябва да бъдем малко снизходителни. Но ситуацията е такава, че едва ли толерансът ще бъде голям. От друга страна, това е шанс за него, защото в ситуация на криза се изисква малко по-различен тип лидерство. По време на кампанията той твърдеше, че е такъв лидер, така че ще видим как ще се представи. Оценявам като изключително положителен сигнал изявлението на двамата президенти, че са готови заедно да съставят служебно правителство. В състояние на политическа криза има три основни агента, които участват в нейното разрешаване. Първият са политическите институции. Това измерение обикновено е рамкирано от Конституцията. Нашата конституция сравнително добре регулира този вид проблеми. Има вероятност все пак да се стигне до някакво допитване до Конституционния съд за дребни детайли. Вторият елемент е политическото лидерство. Струва ми се, че срещата между двамата президенти и диалогът им е добър пример за това, че по отношение на политическото лидерство има воля да се търси решение на кризата. Не само президентите обаче ще трябва да произведат по-адекватно лидерство, а и ръководителите на политическите сили. Третият елемент, който би спомогнал за решаването на кризата, е гражданското общество. То е много важно в момента, защото има опасност тези, които се чувстват непредставени, да се откажат от своята гражданска роля. В момента, за да се реши кризата, е нужна по-висока степен на легитимност на институциите и на лидерите. Ако в тази ситуация гражданското общество продължава да бъде супер разделено, това няма да е добре.
Заявената на изборите в неделя подкрепа е по-скоро ситуационна и ще претърпи динамика за предсрочните парламентарни избори. При наличието на един гневен суверен, чиито решения са по-скоро емоционални, отколкото рационални, можем да очакваме всякакви развития на ситуацията. В неделя вечер обаче видяхме един много ясен знак от страна на ГЕРБ. Те влязоха в новата политическа ситуация с едно изключително радикално политическо предложение – мажоритарни избори, 120 депутати и нулева субсидия за партиите. Много интересно е накъде ще тръгнат ГЕРБ, защото от това зависи накъде ще се насочат и другите партии по отношение на предсрочните избори. Аз съм притеснен от търсенето на такъв тип радикални решения, защото те могат да обърнат с главата надолу цялата политическа система. Ако трябва да направя разбор на трите идеи, бих казал следното. Дори сега, при 240 депутати, се чувстваме непредставени. Какво става, ако те са 120? Това съвсем ще капсулира парламента. Опитът и практиката пък показват, че мажоритарните избори консолидират вот, което отново означава много по-малко представителство. Може да се окажем в ситуация, при която две трети от 120-те депутати ще се окажат от една партия. Нулата лева субсидия пък ще е в полза на онези партии, които са успели да съберат някакви пари. Силно се надявам изявлението на премиера Борисов да е резултат от емоционалност и афект. Направеното предложение се формулира като универсален лек, с който всичко ще тръгне по мед и масло. Когато говорим за пряка демокрация и референдуми трябва да си даваме ясна сметка, че допитванията до народа са много мощен демократичен инструмент, но само тогава, когато останалите институции на демокрацията работят добре. В противен случай референдумът може да се превърне в нещо много опасно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
