На 22 април 2015 г. съдът реши, че на 6 ноември 2014 г. е настъпила датата на несъстоятелност на КТБ. Важните дати са 20 юни 2014 г., когато КТБ бе поставена под особен надзор и 1 юли 2014 г., когато УС на БНБ взе решение за намаляване на лихвите в КТБ до нивото на средните за страната. Имаме две правоотношения.
Едното е договорно - договор за депозит, а другото - гаранцията на държавата, която важи за определен брой депозити, сключени по тарифни размери. Нищо, което се е случило след 20 юни 2014 г. в КТБ, не е валидно по отношение на депозитите. Всеки от депозиторите е можел във всеки един момент да развали договорите си за депозит. Но след тази дата квесторите не са можели да сключат договор, защото всички сделки са станали забранени. Подправяне на договори означава да се върнем към договора и да почнем да го фалшифицираме.
Ако е извършено такова нещо, то е престъпление. Ако, както се твърди, някои от депозиторите, които са били на преференциални условия преди 20 юни, след тази дата едностранно са развалили депозита си и разчитат, че са получили протекция по закона, просто са в грешка, която следва да се установи. Тези пари са получени неправомерно за депозити, които са били сключени при преференциални условия. Дори квесторите да са правили такова нещо, то е недействително. БНБ действа след 20 юни 2014 г. по особен, предписан от закона режим за кредитните институции - процедурата по особен надзор. Но с намаляването на лихвите тя не прави негарантирани влогове гарантирани.
Изискванията на закона са много ясни - гарантирани са само онези депозити, които са сключени при тарифните условия към датата на договора, а не към други дати. Сумите по договорите с преференции не би трябвало да се изплащат за сметка на Фонда. Ако от Фонда не са знаели, че има преференциални влогове в КТБ, то е трябвало да се уверят и да проверят как квесторите са установили кои влогове трябва да се изплащат и кои не. В преправянето на договорите има очевидно престъпление. А сключените след 20 юни договори са недействителни. Става дума за загуби над 100 млн. евро - 5 пъти по-големи от грубата сметка, която направи Борисов - 500 млн. евро. Държавата има право да поиска обратно всичко и предполагам, че ще си прибере голяма част от тези пари. Всеки трябва да върне онова, което е получил неправомерно. Те не са направили нищо незаконно, но са получили пари, които не им се полагат и следователно трябва да ги върнат. Общите загуби от КТБ са около 30% от вземанията, които остават в банката след датата на несъстоятелност. 10 млрд. лв. се получават с косвените загуби, ако се докаже, че държавните органи като МС и БНБ са действали неправомерно и ще трябва да компенсират щети.
(Пред Би Ти Ви)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
