Костов прозря неща, за които бе сляп като политик

Костов прозря неща, за които бе сляп като политик | StandartNews.com

"Политикът, когото обичаха да мразят". Под това заглавие Иван Костов спокойно може да напише бъдещата си автобиография. И последното му интервю пред бТВ стана повод за ударно заклеймяване (поновому - хейт) на бившия премиер и настоящ ръководител на Лабораторията по риска към НБУ.

В него Костов отрони със сигурност отрони поне една лъжа: "Не ми липсва голямата политика". Но каза и няколко истини начело с откровението: "Българската политика не изглежда добре, гледана отстрани".
Дългогодишният син водач обаче настъпи мотиката на обществения гняв с тезата, че е голяма грешка политиците да се занимават със сочене на имена и по този начин да сатанизират този или онзи. Не бива да се занимават с личности, а с политики. Когато се занимават с личности, не остава място за политиката", отсече Командира, преминал в запаса.
На схоластично ниво Костов е донякъде прав - у нас често упражнението да удавиш в храчки политическия враг затъмнява и измества важните проблеми. В този смисъл е допустимо и твърдението, че Делян Пеевски е сатанизиран. Вярно е също, че при ответния щурм се правят опити да бъде изкаран по-черен от дявола президентът Плевнелиев.

От друга страна, партиите, както и корпоративните структури в България са силно персонифицирани. Свикнали сме да употребяваме "партията на Бойко", "партията на Доган" и "партията на Волен" като синоними на ГЕРБ, ДПС и "Атака". В БСП също напоследък почнаха да спорят доколко партията е бащиния на Сергей Станишев.

Затова и личностите трудно могат да се отделят с хирургична операция от идеите, решенията и действията на държавните и партийни структури, които авторитарно командват. Често тези лидери с огромна власт впоследствие се превръщат и в символ на провалите в управлението. Ключовият проблем (освен родното черногледство) е, че много от тези именити управници не искат да се оттеглят доброволно, когато силно са компрометирали себе си и своите партии. Самият Костов можеше да се оттегли още през 2001 г., след като загуби парламентарните избори. Вместо това той се опитваше задкулисно да дърпа конците в СДС, а след идването на Надежда Михайлова безмилостно разцепи синята партия. Новият му проект - ДСБ, видя, че самостоятелно няма да пробие, и по-късно се съюзи със СДС, за да разбие окончателно Синята коалиция през последната зима. Резултатът е ясен - десетина малки десни партии извън парламента. Лидери, които не могат да стоят в една стая, без да се сдавят като бесни кучета и отвратени избиратели.

Провалени политици тровят бъдещето на партиите си и в центъра, и в левицата. Заради това въпросът с личната отговорност на водачите, най-известните дейци изобщо не бива да се пренебрегва.

Друг е въпросът, че Костов има право, че непрекъснатото леене на омраза срещу този или онзи поставя обществото и държавата в омагьосан кръг. Когато се ритат атовете (едрите групировки), неизбежно страдат магаретата (по-дребните риби и гражданите). Големите играчи имат ресурс (финансов, медиен и организационен) да водят "пуническите си войни" с десетилетия напред за сметка на всички останали. За минути всяко ново лице може да бъде безжалостно гилотинирано с компромати, черни кампании и натиск от страна на силови структури. Всяка нова идея да бъде очернена за секунди от платените мозъчни центрове, а поредната алтернатива да бъде безжалостно разрушена.

В обречената спирала се завъртяхме и след протестите през февруари, които събориха кабинета на ГЕРБ. Последва изключително мръсна предизборна кампания, която отврати последователите на новите партии и в резултат новият парламент осъмна със старите муцуни от ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака", които разполагат със солидни твърди ядра.
Най-печалният извод е, че и Костов е донякъде прав, и неговите критици също стоят на пътя на истината. Проблемът е, че никой не знае вълшебната формула, която ще ни позволи да напуснем състоянието на змията, която е захапала опашката си и се самоизяжда. Любен Дилов мечтаеше навремето всички българи да застанат от едната страна на масата, а проблемите да бъдат от другата. И днес утопията му не изглежда достижима, но това не е повод да спрем да мечтаем.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай