БГ футбол

Костов прозря неща, за които бе сляп като политик

Костов прозря неща, за които бе сляп като политик

"Политикът, когото обичаха да мразят". Под това заглавие Иван Костов спокойно може да напише бъдещата си автобиография. И последното му интервю пред бТВ стана повод за ударно заклеймяване (поновому - хейт) на бившия премиер и настоящ ръководител на Лабораторията по риска към НБУ.

В него Костов отрони със сигурност отрони поне една лъжа: "Не ми липсва голямата политика". Но каза и няколко истини начело с откровението: "Българската политика не изглежда добре, гледана отстрани".
Дългогодишният син водач обаче настъпи мотиката на обществения гняв с тезата, че е голяма грешка политиците да се занимават със сочене на имена и по този начин да сатанизират този или онзи. Не бива да се занимават с личности, а с политики. Когато се занимават с личности, не остава място за политиката", отсече Командира, преминал в запаса.
На схоластично ниво Костов е донякъде прав - у нас често упражнението да удавиш в храчки политическия враг затъмнява и измества важните проблеми. В този смисъл е допустимо и твърдението, че Делян Пеевски е сатанизиран. Вярно е също, че при ответния щурм се правят опити да бъде изкаран по-черен от дявола президентът Плевнелиев.

От друга страна, партиите, както и корпоративните структури в България са силно персонифицирани. Свикнали сме да употребяваме "партията на Бойко", "партията на Доган" и "партията на Волен" като синоними на ГЕРБ, ДПС и "Атака". В БСП също напоследък почнаха да спорят доколко партията е бащиния на Сергей Станишев.

Затова и личностите трудно могат да се отделят с хирургична операция от идеите, решенията и действията на държавните и партийни структури, които авторитарно командват. Често тези лидери с огромна власт впоследствие се превръщат и в символ на провалите в управлението. Ключовият проблем (освен родното черногледство) е, че много от тези именити управници не искат да се оттеглят доброволно, когато силно са компрометирали себе си и своите партии. Самият Костов можеше да се оттегли още през 2001 г., след като загуби парламентарните избори. Вместо това той се опитваше задкулисно да дърпа конците в СДС, а след идването на Надежда Михайлова безмилостно разцепи синята партия. Новият му проект - ДСБ, видя, че самостоятелно няма да пробие, и по-късно се съюзи със СДС, за да разбие окончателно Синята коалиция през последната зима. Резултатът е ясен - десетина малки десни партии извън парламента. Лидери, които не могат да стоят в една стая, без да се сдавят като бесни кучета и отвратени избиратели.

Провалени политици тровят бъдещето на партиите си и в центъра, и в левицата. Заради това въпросът с личната отговорност на водачите, най-известните дейци изобщо не бива да се пренебрегва.

Друг е въпросът, че Костов има право, че непрекъснатото леене на омраза срещу този или онзи поставя обществото и държавата в омагьосан кръг. Когато се ритат атовете (едрите групировки), неизбежно страдат магаретата (по-дребните риби и гражданите). Големите играчи имат ресурс (финансов, медиен и организационен) да водят "пуническите си войни" с десетилетия напред за сметка на всички останали. За минути всяко ново лице може да бъде безжалостно гилотинирано с компромати, черни кампании и натиск от страна на силови структури. Всяка нова идея да бъде очернена за секунди от платените мозъчни центрове, а поредната алтернатива да бъде безжалостно разрушена.

В обречената спирала се завъртяхме и след протестите през февруари, които събориха кабинета на ГЕРБ. Последва изключително мръсна предизборна кампания, която отврати последователите на новите партии и в резултат новият парламент осъмна със старите муцуни от ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака", които разполагат със солидни твърди ядра.
Най-печалният извод е, че и Костов е донякъде прав, и неговите критици също стоят на пътя на истината. Проблемът е, че никой не знае вълшебната формула, която ще ни позволи да напуснем състоянието на змията, която е захапала опашката си и се самоизяжда. Любен Дилов мечтаеше навремето всички българи да застанат от едната страна на масата, а проблемите да бъдат от другата. И днес утопията му не изглежда достижима, но това не е повод да спрем да мечтаем.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай