Контравизията на Корнелия

Контравизията на Корнелия | StandartNews.com

Лицемерието в тезите на соцлидерката ще събуди повече недоверие, отколкото подкрепа

Не мога да забравя един телевизионен репортаж в началото на 1997 година. Един старец показваше с треперещи ръце няколко банкноти, които бяха месечната му пенсия, и обясняваше как не му стигат само за хляб дори за 7 дни. Репортерката го попита защо не отива на протестите срещу Жан Виденов, а той й отговори: "Те, БСП-то, не са виновни, виновни са другите!".
Винаги си спомням за този злочест дядо, когато БСП атакува който и да е десен кабинет през последните 20 години за липса на социална политика. Припомних си го и в събота, когато червената лидерка Корнелия Нинова изведе фразата "достоен живот" като един от слоганите на поредната си кампания "Нова визия за България", с която тръгва на щурм за сваляне на кабинета "Борисов 3".
Може би тя и съпартийците й очакват, че след като според червения депутат Иво Христов 80 % от българите са дебили, те обезателно имат и къса историческа памет. Но много често политическите дефициниции не важат в реалния живот. Обедняването на българите, обезлюдяването на градове и села, обидно ниските пенсии и мизерни болници обаче носят щампата на целия преход и тежат на съвестта на всички политици от него. И няма как сега Нинова да хвърли катрана за окаяното ни положение върху Бойко Борисов, за джендерската политика - върху Сергей Станишев, а тя самата

да разцъфти като каменно цвете върху днешните обществени руини

Дори и когато е пременена с нови политически одежди и държи визионерска реч от креслото в НДК, което само допреди месец загряваха европейските лидери.
Затова и не е справедливо да се сърди нито на критиките, които ще чуе и от ляво, и от дясно, нито от недоверието на голямата част от българите. Не, защото поредната й програма не е вярна. Тя, безспорно, е част от голямата мечта на българите за справедлив и достоен живот.
А защото, изреждайки последствията от десетилетия грешни реформи или липсата на такива в най-чувстителните сфери -здравеопазване, образование, сигурност и доходи, Нинова нито за миг не призна партийните си грешки, не поиска прошка от хората и не посочи новите лица, които, за разлика от старите муцуни в БСП, сега ще реализират тази пуста българска мечта.
Не ги видяхме новите. Видяхме тези, които са част от статуквото на прехода. И за които могат да се намерят също толкова кусури, колкото и на сегашната власт, че и даже повече.
Когато Нинова упреква кабинета в крехка макроикономическа стабилност, която може да ни изиграе лоша шега в бъдеще, това звучи като политическо заяждане, а не като национална отговорност. Защото, икономическите ръстове, които кабинетът в последните години прави, почти доближават тези на правителството на Тройната коалиция, в което тя бе участник. С една съществена разлика - тогава българската икономика имаше попътния вятър на световния растеж. Но темповете, с които нарастваше, бяха съотносими със сегашните, само година след излизането от международната криза. Едва ли е уместно точно тя да коментира с ирония ниското равнище на дълга ни към брутния вътрешен продукт, защото все пак има още оцелели българи, които си спомнят как бе обявен мораториум преди близо 30 години и заради кого.
Днес БСП има пълното законодателно и политическо право да атакува властта заради постоянно раздаваните стотици милиони на общини, а оттам и на фирми. И да заклеймява управляващите заради лобистки закони.

Но има ли моралното право за това ?

Ако върнем лентата само 10 години назад, ще си спомним, как само в края на 2008 година тогавашните управници раздадоха за месец над 1,2 милиарда под предлог, че това е излишък на бюджета. А после Сметната палата доказа за пореден път, че думите на политиците често имат общо само със сметките, но не и с финансовата логика на основния икономически закон.
Смешен плач е точно БСП да се явява основен критик на лобисткия закон, който ще спести на бизнесмените братя Домусчиеви 58 милиона лева. Най-малко по две причини. Първо, защото БСП държи короната в лобиските закони и разпоредби на прехода. Прословутият закон за ВЕИ-та, който Тройната коалиция набързо гласува, докара едновременно десетки милионери и нови 30 процента в сметките за ток на българите. А прословутите сделки със заменки на гори трудно могат да бъдат изместени като топ далавера, дори от скандалната приватизация на прехода, която ни е ощети с над 10 милиарда лева.

Доста лицемерно е точно БСП да изчислява колко кози и овце биха били купени с парите, които сега ще отидат в джоба на собственика на "Български морски флот", а не на държавата. Тъй като още никой не е поставил въпроса кой даде едно от най-прославилите България в миналото компании - а именно БМФ, на известния дотогава на приватизаторите Кирил Домусчиев само предимно с търговски сделки. И тук социалистите няма как да размият отговорността дори с коалиционнни партньори, защото транспортното министерство бе в квотата на БСП и нейните експерти написаха цялата стратегия за БМФ.
Продажбата на флота бе предшествана от куп продажби на апартаменти, имоти, общежития, санаториуми и други активи на флота, които през държавата и през общините отидоха в знайни и незнайни фирми. С тази стратегия те решиха да искат смешна цена за сделката, но да поставят неизпълними условия за запазване на хора и нови инвестиции, независимо, че беше кристално ясно как кризата в морския бранш чука на вратата. И за разлика от много други сделки по социалистическото управление, Кирил Домусчиев все пак спази обещанието и наля 700 милиона в предприятието, вместо да го източи и да го ликвидира.
Та нима социалистите не бяха тези, които преди сделката отделиха техникума за кадрите във флота и го хвърлиха в ръцете на образователното министерство. Както, между другото, се случи с повечето средни професионални училища през прехода. За да се стигне до днес, когато Корнелия Нинова пита политическите си опоненти защо дефицитът на кадри във всички отрасли е на път да блокира икономиката. Загриженост, но неискрена. И естествено ще провокира: срещу тезите и - антитези, срещу визията и - контравизия. Срещу доверието, което тя иска, - недоверие, което заради подобна неискреност и лицемерие вече добива застрашителни размери и е на път да помете целия политически елит, докато тя си мисли, че ще се върне на бял кон.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай