Конспирацията не пожали жертвата

Конспирацията не пожали жертвата | StandartNews.com

СТЕЛА СТОЯНОВА

Преди време имаше една поредица криминални романи, която започваше с букви от азбуката - А като алиби, Ж като жертва. Сетих се за нея покрай нелепото и ужасяващо убийство на една млада жена - русенската журналистка Виктория Маринова. Защото в нета и медиите се изляха куп коментари -Ж като жертва или като журналист? Куп колеги се опитаха да придадат на едно все още нерешено дело привкуса на нарушената свобода на словото и да намекнат, че ако версията за убийството се окаже друга, значи ченгетата са покрили журналистическо разследване. Куп други хора се опитаха да обяснят, че тя не е разследващ журналист, защото правела предавания за финтес, червила и парфюми, и поради това едва ли не злепоставя
великата ни професия с версията, че може да е била убита заради разследване.
В суматохата забравихме за едното Ж. Не е Ж като Журналист. А Ж като жертва. Виктория е човек, убит жестоко,

и има право на същото справедливо разследване

за смъртта си, както и някой инженер, архитект, учител, лекар. Има и същото право на справедливо разследване, на каквото би имал някой клошар.
За съжаление в момента общественото мнение дори не й го позволява, защото преекспонира темата за свободата на словото със същата наслада, с която дълго време не се е сещало, че подобна свобода няма. Колеги от медиите, не само в малките градове, но и в София, сещате ли се колко е лесно да ви запушат устата с някаква сума за едно елементарно разследване, без да се налага да Ви убиват. Един мой познат от местна медия в Южна България ми разказваше, че една от местните мутри опитала да го сплаши, после казала "Абе можеш ли за 20 лева хонорар да развалиш далавера за 5 милиона?" Ами никой не може. Нека не се опитваме да се изкарваме взаимно Ана Политковская и да оставим полицията и разследващите да си свършат работата въпреки всички резерви, които имаме спрямо тях. Нека не казваме предварително "Аха, проверяват психично болните, понеже не им се прави сериозно разследване".
Вместо това

гледаме все същите политически дъвки и опити

на определени хора да превърнат една смърт в знаме, въпреки че тя не е. Защото тежко и горко на българската журналистика, ако тя се сети да развее някое знаме, чак когато стане дума за смърт. А напоследък май прави все това. В момента ние не все едно не търсим справедливост за смъртта на Виктория, а индулгенции за факта, че свободата на словото у нас е химера и търсим да му припишем всяка жертва, за да докажем колко сме велики и че и у нас убиват заради разследвания. За щастие, до момента май не убиват. И дано Виктория не е първата. А че имаме повод да си поговорим защо сме стигнали дотам, е друг въпрос. Естествено, възможно е и да е обратното, но нека това докаже разследването.
По-важното е именно то да бъде честно и да стигне докрай. Тя е преди всичко човек, загубил живота си. Ако се научим да не делим жертвите на "журналисти" и останали, вероятно най-сетне ще разберем защо всеки има право на справедливост.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай