Оцеляхме. От края на света, от преяждането на Бъдни вечер, от препиването на Коледа. От страха, който ни съпътства непрестанно, независимо дали някой край нас вещае апокалипсис или не. Оцеляхме, за разлика от духа на празника. Той отдавна е изтикан в девета глуха, в ъгъла на някой МОЛ, където тихото му гласче напразно се напряга да надвика навалицата, за да ни напомни, че смисълът е другаде. Че в сърцевината на материалните ни стремления, с които се опитваме да потушим вечното усещане за нещо незавършено, би трябвало да се зароди нещо духовно. Че само то има смисъл. Че името на празника е Коледа. Не МОЛеда. И че вечните ни опити да започнем "на чисто" от някое първо число, да променим себе си от друго първо число и да спрем цигарите и алкохола от първата дата на следващия месец все някога трябва да се случат. Че не бива да живеем във вечно отлагане и режим на оцеляване, докато светът се изнизва край нас. И да си спомняме, че сме искали да бъдем нещо друго само когато календарът започне отначало. Все едно дали от Новата година, или от края на света. Може би именно неговото несъстояване ще ни научи на нещо - например, че няма смисъл вечно да оцеляваме, ако не ставаме по-добри. Това го могат и хлебарките За разлика от нас обаче те не са имали илюзии и надежди, които да жертват в името на оцеляването. А ние пожертвахме много. От 20 г. насам слагаме на олтара на прехода всяка надежда за по-добро в името на някакво химерично бъдеще. То вече е толкова бъдещо, че вече не се вижда на хоризонта, затлачено от политически брътвежи за затягане на колани и пълзене по дъното, които ни заливат всяка година. И по всичко личи - така ще бъде и следващата. Нека поне веднъж се противопоставим на опитите да ни правят на идиоти, като ни пробутват затегнати колани, финансова дисциплина и "Биг брадър" като спасителен комплект, който ще ни отърве от края на света. Впрочем защо на идиоти да ни правят някакви си митични "те"? Ние сме тези, които гласуват за политиците си, пускайки бюлетините, и за "Брадъра", пускайки телевизора. Ние сме хората, които предпочитат Коледа в мола вместо в храма. Или които съчетават мола и храма в едно толкова отдавна, че вече са забравили разликата и отправят молитвите си на принципа: "Плащаш - получаваш". А на всичкото отгоре се опитваме да правим и рекламации, когато нещо в пазарлъците ни с Бог не се получи Ние сме хората, които стават добри само по големи празници и го изразяват, като пращат sms-и за разни благотворителни тв предавания с надеждата, че след време те ще ни послужат за индулгенции. Които си носят новите дрехи само на празник и търсят с лупа добрите новини, за да ги поставят след това под увеличително стъкло. А в делника? Той е за оцеляването. Дано поне следващата година не забравим, че то е невъзможно, ако по пътя към него изгубим себе си. Кризата невинаги значи възможност. И не на всяка цена, каквото и да ни казват йероглифите, доведени от медиите до невъзможен пиар на позитивното мислене. Особено ако плащаме за тази възможност с парченце от себе си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
