Четвъртък,

Кървавият данък на гурбета

От: Администратор -
Кървавият данък на гурбета
A
A
A

Българите слугуват навън "в името на децата", но ги обричат на същата съдба

"Мъжете ни са като прелетните птици, само че наопаки - напролет отлитат, наесен долитат", разказваха ми преди време жени в едно от многото български селца, в които поминък има само за традиционната троица от даскал, кмет и поп. Или може би ходжа. Едно от местата, в които през по-голямата част от годината децата виждат единия от родителите си предимно във Фейсбук или в скайп, а офисът на "Уестърн Юнион" е най-осезаемата им връзка с татко или мама. Жените в селото си бяха направили нещо като задруга във възпитанието на децата - някои от тях впрочем също бяха заминали и имаше

баби, които наглеждаха по две къщи челяд

Лично ходжата привикваше онези хлапета, които кривват от правия път, за да ги наставлява в джамията. Дали с успех, не знам.
Знам обаче, че тези родители са изправени пред един от най-тежките избори, които човек се налага да направи. Дали да бъдат заедно с вечно гладните си деца, или да изберат гурбета, който разкъсва семействата им за дълго, но им осигурява сносен материален стандарт. Пред този избор ги е поставил не някой друг, а държавата. При това хората, които са го направили, не са никак малко - както стана ясно от едно изследване на "Риск Монитор", 115 000 българчета, тоест всяко четвърто дете от 5 до 11 клас има родител гурбетчия. Или дори двама. Наричаме това с претенциозното име "мобилност" и слушаме как чиновници ни обясняват на институционален жаргон как това ни приближава към Европа. Истината е, че всъщност в този си леко гротесков вид т. нар. мобилност всъщност ни откъсва от нея. Защото в случая става дума не за специалисти, чиято диплома може да им осигури добре платена работа, така че те да изведат семейството със себе си. Тази статистика в голямата си част се състои от хора, които отиват там, за да вършат най-ниско платената и понякога дори унизителна работа, заплащането за която понякога е по-малко от евентуалните социални помощи. Отиват на гурбет без друга перспектива, освен да нахранят семействата си, живеейки в уюта на споделената мизерия заедно с други подобни на себе си, "за да има за децата". За да не повторят децата им тяхната съдба. За да могат, когато се върнат, да вдигнат абитуриентски балове и сватби, с които махалата ще ги запомни, и така

да откупят времето, в което са лишили близките

от себе си. В същото село, за което стана дума в началото, хората разказваха "Наесен почва сезонът на сватбите. Защо ли? Ами тогава се връщат гурбетчиите". Всичките хубави къщи на селото бяха вдигнати с гурбетчийски пари. В съборетините живееха лузърите - онези, които, казано на един друг език, който селото не владее, са "избрали българското". Изследването на "Риск Монитор" показа нещо подобно - особено сред ромските общности онези, които не са заминали, живеят по-зле от хората, които са се принудили да загърбят образованието и възпитанието на децата си точно в името на същите тези деца.
Всички те са направили този избор, защото България не им е предложила друг. Вместо това предлага статистики - 2,2 милиона били работещите у нас, 2,5 млн. - гурбетчиите. Излиза, че хората, които работят навън, за да хранят близките си, вече са повече от онези, които се трудят и плащат данъците си тук. Тази статистика обаче не е само икономическа. Част от нея са разкъсаните български семейства, които в едни други времена някои наричаха "основна клетка". Част от нея са и децата, които се самоотглеждат с помощта на "Уестърн Юнион" и на парите, изпратени от татко по познати и съседи, завърнали се вече от гурбета. Децата, които

знаят, че един ден на своя ред ще заминат

докато държавата продължава да "разработва политики" за връщане на "мозъци", за свиване на "сивия сектор", за "икономически растеж" и други хубави неща, които може би никога няма да стигнат до тяхното село. Впрочем, много от тези деца казаха, че никога не са виждали българското море. Ходили са с родителите си на гурбет в Испания, ходили са до Гърция, която в техните очи е не великденска дестинация, а място, където мама и татко берат маслини, а аз им помагам. Българското море го гледат по телевизора.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички