Вторник,

Как зелен рекет занули испански инвестиции у нас

От: Администратор -
Как зелен рекет занули испански инвестиции у нас
A
A
A

Испания е 6-тата най-голяма европейска икономика, осмият най-важен търговски партньор на България в ЕС, традиционно добър дипломатически партньор и де факто втора родина на един от българските министър-председатели- Симеон Сакскобургготски. На фона на всичко това, преките инвестиции от Испания в България са не просто нулеви – те са отрицателни. Странно и необяснимо? По-скоро напълно логично следствие на уникален резил, сътворен от българското правителство под натиска на две зелени неправителствени организации.

-----
Компанията в сърцето на резила е петата най-голяма фирма в Испания – "Ибердрола". Това е гигантско енергийно дружество, фокусирано върху възобновяемите енергийни източници и зелената енергия. Към момента е най-големият производител и оператор на вятърна енергия в света. "Ибердрола" има пазарна капитализация от над 40 милиарда евро – колкото е брутният вътрешен продукт на България.

Испанците решават да опитат да правят бизнес в България с два зелени проекта – ветрогенератори зад Калиакра и комплекс от еко-къщи зад плажа Корал. Разчитайки на глобалната си репутация като една от най-зелените компании в света, "Ибердрола" очаква проектите й у нас да бъдат пример за подражание по отношение на управлението и съобразяването с околната среда.

Да, ама не....

Рекетьорите

Испанската компания разбира, че българските еколози изобщо не са ентусиазирани от възможността да си партнират с навлизащ у нас световен лидер в зеления бизнес. Напротив – и двата им проекта попадат под ударите на българския екорекет.

Проектът за ветрогенератори зад Калиакра става жертва на фалшифицираните зони по НАТУРА 2000, начертани „на коляно" и без теренна работа от „Зелени Балкани" и „Българско дружество за защита на птиците". Макар към момента на закупуване на терените, да не са се забелязвали признаци за обявяването им за защитени зони, буквално месеци по-късно зелените НПО-та подават към МОСВ и Брюксел информация, че земята е покрита от непознати за световната екология „понто-сарматски степи", във въздуха кръжат редки птици (като розов пеликан, какъвто никой не е виждал), а под земята дупки ровят степни и шарени порове (каквито също никой не е забелязвал).

В крайна сметка, планираните за възбновяема енергия площи се оказват неизползваеми, а инвестираните време и пари отиват на вятъра.

Проектът за еко-селище зад Корал попада под ударите на далеч по-свирепи пишман-еколози. Атаката се води от Атанас Русев – към онзи момент, концесионер на плажа Корал, Мирослава Петрова – бизнесдама в строителството и впоследствие активист на партията "Да, България"* и Тома Белев от Зелени Балкани – лесовъд и неуспял кандидат-депутат също от "Да, България". Зад инициативата застават "Зелените" и симпатизиращите им медии.
През 2013 и 2014 година, Русев, Петрова и "Зелените" организират протести срещу испанския проект.

Правителствата на Бойко Борисов и Пламен Орешарски се поддават на натиска и започват процедури по отнемане на разрешенията за строителство, въпреки опасността от съдебни дела. Кабинетът "Борисов 2" осъзнава, че дори и след отнети разрешителни, няма как да се попречи на собственика да започне процедура по изваждане на нови такива. Отново под натиск на "Зелените" и очевидно след консултации с лидерите на акцията, правителството разпорежда проверка за наличие на дюни – път към национализацията на земята.

На тихия фронт: дипломатически и икономически скандал

Проверката за дюни замразява безсрочно всякакви възможности за "Ибердрола" да се разпорежда с парцела си, който въпреки техните желания бива превзет от къмпингуващи незаконно хора. Имайки предвид пренебрежимо малкия дял на бизнеса с недвижимости в портфолиото на испанския гигант, ръководството на компанията очевидно е решило да изостави проекта и не предприема каквито и да било публични стъпки за разрешаване на проблема. Испанското посолство също не се произнася по случая, но е показателно, че в няколко интервюта на испанския посланик, той назовава компанията като един от потенциалните инвеститори в България.

Последствията не закъсняват – испанските преки чуждестранни инвестиции в България се зануляват след финалните действия на кабинета да замрази проекта чрез странна и безсрочна проверка за дюни. Нещо повече, испански компании в България дори започват да изтеглят капитали от страната ни, видно от отрицателните потоци в определени тримесечия.

Поуката

Натискът и еко-рекетът на зелени неправителствени организации и партиите от коалиция „Да, България" (включително "Зелените") се разглеждат традиционно от българските правителства като изолирани икономически инциденти. С други думи, нашите държавници смятат, че при поддаването на такъв натиск, българската икономика и общество губят не повече от стойността на отделния проект. Това, обаче, е огромна заблуда.

Психологията на чуждестранните инвеститори е точно толкова просточовешка, колкото и психологията на всеки от нас като потребител в супермаркета. Ако видите нов продукт и се чудите дали да го опитате, ще се обадите на ваш приятел с въпроса дали той/тя вече го е пробвал/а. Инвеститорите работят по същия начин – когато смятат да навлязат в нов пазар, те правят консултация с и/или проучват опита на техни колеги, които вече са там и работят. Ако отзивите са позитивни – скачат, ако насрещният разказ е лош – шансовете за навлизане намаляват.

Следователно, натискът на зелените НПО-та и политици върху петата най-голяма испанска компания не доведе просто до загуба на 100-200 милиона евро инвестиции в два проекта у нас, а до трайна загуба на репутация сред испанската инвеститорска общност. Колкото и нашите икономически министри и аташета да обясняват в Мадрид, че ние сме страната с най-ниския корпоративен данък и най-евтина работна ръка, испанските инвеститори в крайна сметка ще се допитат и/или ще проучат опита на техни сънародници, опитали да правят бизнес у нас.
И надали има причина да се изненадаме, когато след това „избягат с 200" от милата ни „зелена" родина.

*Самата Петрова отрича да е партийно обвързана с Да, България, но е заснета многократно на срещи с лидера и е един от хората, внесли документите за регистрация на партията – надали като хамалин. Името й през последните месеци се свърза със създаването на т.н. „Антикорупционен фонд" – неправителствена организация, която на 7-я ден след регистрацията си получи почти 1 млн. лв. грант от фондация "Америка за България".

Тагове:

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички