Сряда, 18 ч, езерото "Ариана". Двайсетина камери и репортери се бутат един друг и се опитват да се ориентират взаимно - "Къде са студентите?". На две крачки от Орлов мост Националното представителство на студентските съвети е обявило протест, все още неясно срещу какво. Към момента телевизионните камери все още са повече от младежите, но все пак се надяваме по някое време това да се промени. В близост до импровизираната трибуна стои групичка подозрителни люде извън студентска възраст, но пък някак си не приличат и на преподаватели. По-вероятно е да са участници във всяка суматоха (светла му памет на Радичков), та и сега чакат това - да не пропуснат да влязат в суматохата. Опитвайки да се ориентираме, питаме най-близката младежка групичка за какво се е събрала. "Как за какво, да подкрепим исканията на студентските съвети!" Знаят ли какви са? "Ами още не, ама ей сега председателят ще ги каже." Председателят не бърза да вземе микрофона - очевидно чака групата да набъбне. За сметка на това наоколо се навърта Йоло Денев - вечното лице на всеки протест от 1989 година насам. Той е единственият, който носи лозунг, но исканията на него естествено не са студентски. Опитваме да изкопчим нещо повече от ръководството на младежите - какво, аджеба, ще искат. Обясняват ни, че протестите напоследък нещо поотслабнали,
та те решили да се превърнат в тяхно ядро
Аха, ясно - искат да яхнат протеста, записва си старателна колежка. Все ми се струва, че част от присъстващите тук неколцина студентски лидери искат да яхнат собствените си колеги, но това май е друга тема. Във всеки случай младежите, които са там, попоглеждат часовници - защо не почва. "Довечера сме на купон", обясняват някои. За по-удобно решили да се съберат на Орлов мост, за да подгреят с малко викане. "Не сме ли тук заради таксите", пита един. "Не бе, нашите вече ги намалиха", обяснява съседът му.
Така или иначе - идва време да научим за какво сме тука - и те, и ние. На трибуната вече се редуват студентски лидери, които обясняват, че "младите хора имат много какво да кажат". Обаче не казват какво е то. Очевидно е тайна. Един изплюва камъчето - от години искали нов закон за висшето образование, ама никой не ги чувал. Ама защо точно сега бе, драги, като няма парламент? Кой да ви го приеме? Искат и "работни места за всички" и "качествено образование" - няма лошо, всички искаме това. Изобщо всички искания са някак аморфни и пожелателни, все в сферата на "колко хубаво би било, ако", и малко на "Мамо, татко, вижте ме! Камерата снима ли още, да поздравя и братовчедите?". Изобщо Орлов мост е една демократична трибуна, на която
всеки може да дойде и да си говори каквото иска
Със същия успех може да хвърлиш монетка на дъното на фонтан и да чакаш да ти се сбъдне желанието. Само че край фонтана не те ухажват камери.
Стигаме и до същината - председателят на студентските съвети започва да обяснява, че всички те трябва да излъчат лидер. Той трябва "да е неопетнен и некорумпиран, да не иска да се занимава с политика", но пък "да ни заведе всички в парламента". Кого - студентите ли? Не - протестиращия народ. Защото досега той не бил успял да излъчи новите Ботев и Левски, но ако студентите го обединят, като нищо ще ги излъчи за нула време. "Давайте предложения, колеги", подканва председателят. Мълчание - не е лесно да избереш новите Ботев и Левски на митинг. "Имате време да помислите още." От единия край на навалицата десетина студенти подхващат скандирания "Сто-ич-ков". Добре, считаме го за предложение. Подели майтапа, от другия край подвикват "Йоло Денев". Неговата "номинация" се отминава с мълчание. "Други предложения, колеги?" Очевидно студентската общност е изтощена от мислене, не може да предложи нищо друго. Или пък не е чувала други имена? От задния ред пак подхващат "Сто-ич-ков" - ако някой не е чул кандидатурата първия път. "Добре, колеги, още утре ще предложим на Стоичков, той е национална фигура, може да ни поведе." Накъде, божем? И какво точно очаквате от него - нов закон за висшОто ли? Не става ясно, защото в този момент част от присъстващите се идентифицират като движението "Орлов мост". И очевидно недоволни, че някой опитва да им използва моста за други цели, искат думата. Понеже в началото не им я дават, следват кратки викове "Цен-зу-ра". Тутакси я получават, за да обяснят, че и те са със студентите, защото бивши студенти нямало. Ерго - и те са за Стоичков. Тук студентите започват да се разотиват, защото камерите вече са кът, а една шепа репортери стоически зъзне с откровеното очакване едното движение "Орлов мост" да се сбие с другото. Ето - това ще е новината! Понеже не се случи, останахме си само с инфото, че Стоичков е поканен да стане студент за един ден. Или поне докато заведе някои хора до парламента. Или поне докато напише нов закон за висшето образование и открие работни места за всички. Както и с неясното чувство, че понятието "студент" у нас е с твърде размити граници, а с още по-неясни очертания са людете, които трябва да го представляват. И които май в действителност представляват само себе си, но със стабилния членски внос на колегите си от всички университети. Ама нейсе, Стоичков неслучайно им каза - "С вас съм, ако не ми каляте името". Защото никак не е лесно да се навиеш да бъдеш знаме, ако не знаеш кой ще те развее. И с каква цел. Дори да го прави от името на 300 000 студенти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
