Европа си възвърна оптимизма след почти цяло десетилетие на поредица от кризи. Европейците вярват отново в ползите от това да се изправят заедно пред световните и обществените сътресения. Мнозина смятат, че това се дължи на случващото се отвъд Ламанша и Атлантическия океан. Това обаче е вярно само отчасти. Ако някой се е питал до какво може да доведе излизането от Европа или отслабването на многостранния подход, сега вече това е ясно за всички.
Налице са поне още две други причини за възстановяването на доверието в европейския проект. Първо, положителната програма на ЕС за промяна вече постига резултати. Неотдавна еврозоната и ЕС като цяло отчетоха най-високото равнище на заетост, регистрирано изобщо досега. Инвестициите се увеличават, а икономическият растеж се очаква да бъде два пъти по-бърз от този в САЩ. Второ, Европа имаше шанса по време на няколко от проведените наскоро национални избори да разчита на политически лидери, които не отстъпиха пред популизма, а уверено защитиха демокрацията, реформите и Европа. Те бяха подкрепени от прогресивни граждански движения, като Пулсът на Европа, които се застъпиха за Европа на цялата територия на континента.
Нека си припомним септември 2016 г., когато председателят на ЕК Юнкер обяви в своята реч за състоянието на Съюза, че се подготвя Бяла книга за бъдещето на Европа. Само три месеца след съдбовния избор на Обединеното кралство да напусне ЕС това бе счетено за смел ход, за който мнозина предричаха, че ще се провали, тъй като континентът изглежда бе влязъл в низходяща спирала. Когато Бялата книга бе публикувана през март 2017 г., само броени дни преди Обединеното кралство да задейства процедурата по член 50, проправяйки пътя за излизането си от ЕС, тя успешно измести вниманието върху изграждането на общо бъдеще за останалите държави членки. Затова често наричат Бялата книга „акт за раждане" на ЕС-27.
Предвид засилващото се възстановяване и ограниченият засега популизъм, днес дискусията относно бъдещето на Европа трябва да извлече максимална полза от този период на нова надежда. Опитът от миналото показва, че най-неправилният подход в момент на възвърнато доверие е да се отлага и да не се предприема нищо ново. След като разбраха каква е другата алтернатива, днес определено се усеща, че европейците са готови да инвестират в общия ни проект. Много държави членки, както и други заинтересовани страни, разбраха, че разединението, демокрацията, обслужваща тесногръди каузи, и популизмът са не само празни понятия, но са и изключително опасни за демократичните традиции, свободата и толерантността, които бяха изградени с толкова много усилия през последните десетилетия и които мнозина смятаха за даденост.
Това обаче по никакъв начин не означава, че Европа не трябва да се промени. Засега благодарение на Брекзит и на г-н Тръмп е възможно да възобновим чувството си за принадлежност. В по-дългосрочен план обаче Европа ще може да просперира единствено въз основа на възобновената активност и легитимност на собствения си проект.
Бялата книга е съставена от две части, които са еднакво важни. Едната обхваща дългосрочните тенденции, които ще оформят бъдещето на Европа, като се започне от технологичните промени и се стигне до епохата на мобилността и търсенето на сигурност в контекста на нови заплахи. В другата част са представени пет възможни сценария за Европа до 2025 г. Този път Комисията не избра само един, предпочитан план за политиката, както е правила много пъти в миналото. Това не се дължи само на факта, че Бялата книга бе публикувана в разгара на предизборните кампании в редица европейски държави. Дължи се и на твърдата ни убеденост, че Европа е изправена пред редица фундаментални политически избори по отношение на посоката във връзка с бъдещата интеграция, а това е въпрос, който не бива да се подминава или да се решава при закрити врата. Комисията не трябва също така да държи монопола върху разумния избор на най-добрия път напред. Необходим е дебат на равнище EС, който да привлича участието на гражданите чрез нови канали и да гарантира, че тяхното мнение има значение.
В опит да се подпомогне този процес Бялата книга бе допълнена от редица документи за размисъл по въпроси, на база на които ще се гради бъдещето на Европа. Социалното измерение, глобализацията и отбраната, както и бъдещето на ИПС и на финансите на ЕС са все възможни посоки за развитие на Европа до 2025 г. Важно е също така предложените избори, както и компромисите, които предполагат, да бъдат широко обсъждани и по-добре разбрани. Работата със сценарии позволи да се избегнат често опростенческите и двуполюсни дискусии от миналото относно „за" или „против", „повече" или „по-малко" Европа. Този нов и по-нюансиран речник, който предлагат различните сценарии, вече допринесе за подобряване на политическия дебат и насочи дискусиите към по-конструктивен и ориентиран към бъдещето дебат относно това, което ЕС-27 иска да постигне заедно или поотделно през идните години.
Разбира се, размислите имат смисъл единствено ако накрая се превърнат в конкретни решения. Този момент наближава. Комисията не може да предопредели естеството на политическите избори, които ще направят лидерите на ЕС или които ще предпочете обществото. През следващите месеци искаме да свършим две неща. Ще представим по-подробни версии на петте сценария за бъдещето на Европа с конкретни указания относно това, до което ще доведат, и начина, по който ще трябва да бъдат осъществени. Ще направим това отново по неутрален начин, за да не влияем на резултатите. Второ, ще представим програма за това как да се възползваме от възвърналото се доверие в Европа, за да предвиждаме и насочваме по-добре политиката към дългосрочните предизвикателства, вместо предимно да реагираме на кризи, които е можело и е трябвало да предвидим.
По повод на следващата си реч за състоянието на Съюза през септември председателят Юнкер ще представи допълнителни инициативи в рамките на процеса, свързан с Бялата книга. Комисията възнамерява също така да използва пълноценно правото си на инициатива, въпреки че е напълно наясно, че ще бъде изкушена да продължи да върши дейността си по обичайния начин. Това обаче би било проява на абсолютно неразбиране на обществената нагласа и би ощетило самия ЕС. Провеждането на информиран, ориентиран към бъдещето, широк обществен дебат на ниво ЕС е не само здравословна проява на демокрация, но и начин да се гарантира, че сме прогонили демоните на разделението и популизма.
*Заглавията са на редакцията
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
