Губим пазари, ако Киев ни скара с Москва

Коментар на Георги Минчев, член на националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)

Влошаването на ситуацията в Украйна и Крим ще се отрази сериозно на България. Ще има тежки и най-важното - дълготрайни последици за нашия бизнес. А най-опасното е, че това ще се отрази на търговските и икономическите ни взаимоотношения с Русия. С една дума - Киев може да ни скара трайно с Москва, а на Русия се дължат 90% от нашето отрицателно външнотърговско салдо. Няма как да се компенсира огромният дисбаланс, който ще се увеличи заради поскъпването на транспортните разходи. Да не говорим за газа. При задълбочаване на кризата, свързано с някакъв вид икономическа блокада срещу Русия през Полша и Прибалтика, рискуваме не само ние, но и цяла Европа. Но специално България при такава ситуация няма надежден алтернативен маршрут за доставка, избягвайки пътищата през Украйна. Фериботната връзка Варна - Кавказ не може да компенсира и не може да удовлетвори нуждите на българските износители. Ще трябва да ползваме по-дълги и по-ненадеждни пътища за доставка, през Грузия например. Но и те са с ограничена пропускателна способност. Няма да можем да доставяме стоките на износителите според договорените цени и срокове. Освен загубите за транспорта, ще имаме масови провали на вече сключени търговски договори, провали на сделки с всички произтичащи от това последствия за българските производители. Ще загубим пазари, градени и защитавани в продължение на много време и с много усилия. Нашите производители няма да могат за разчитат повече на руския пазар, няма да произвеждат, ще се наложи да освободят хора, ще нарасне безработицата и ще намалее стопанският оборот на страната. Има опасност в рамките на няколко месеца България от съживяваща икономическия си растеж държава, да излезе на минус. И индиректните, и директните загуби ще бъдат много големи и най-важното - дългосрочни.

Що се отнася до самата Украйна, вносът от нея за България е двойно по-голям от износа, това са предимно строителни железа, въглища, кокс. Тези суровини се произвеждат главно в източните области и снабдяването с тях вече е намаляло, а на тях разчитат енергетиката, строителството, машиностроенето. По веригата като се тръгне, може да поскъпне и производството на ток, тъй като ТЕЦ-овете работят с донбаски въглища. Видяхме как падна правителството миналата година заради скъпия ток, тъй като у нас е достигнат пределът на цените на електроенергията. Повечето от българските предприятия, които преработват другите промишлени суровини и полуфабрикати, внасяни от Украйна, са доставчици на европейския пазар. Те също не разполагат със съществени резерви - нито в цената, нито със суровини. Провал на доставките от Украйна ще ги принуди да купуват по-скъпи суровини от други държави, което ще се отрази на цените и оттам на конкурентоспособността им. Може да се стигне и до провали на търговски договори, на срив на дълго градени отношения на доверие. Изобщо една продължителна криза в Украйна, особено ако добие военни измерения, ще се отрази много зле на нашата икономика. Лошото е, че в момента можем само да се молим нещата да не се задълбочават, нищо друго не можем да направим.