Големият брат: Моnеy for nothing

Големият брат: Моnеy for nothing | StandartNews.com

За броени дни в Къщата съквартиранти печелят колкото българския президент за 20 месеца

"Вип брадър" още броеше трохите на преживените драми. След толкова вълнения верните му почитателки пиеха последните успокоителни, когато "Биг брадър ол старс" буквално го избута от екрана. За камерите и прожекторите не остана и миг отдих. Машината за илюзии и слава отново натисна педала на газта. Парите чакат, зрителите също. Най-мечтаната къща не успя дори да се гримира. Почивката и макиажът остават за другия живот. Днес завивките отново са отметнати, а дрехите захвърлени. Ексхибиционистите доволно потриват ръце , а хиляди други със завист се взират в приказния свят вътре. Защото утре или след месец същите тези съквартиранти ще са други: с една идея по-богати и много по-известни. Има ли по-голямо щастие от това да крачиш по улицата, а непознати от ляво и дясно да те фокусират и да повтарят името ти. Нека някой да твърди, че славата е дим. Това е хапче за тези, които я нямат. Популярността е наркотик. Опиташ ли го веднъж, той е за цял живот. Драмата настъпва, ако си го взел на кредит и няма с какво да го платиш. Т.е. ако си известен само с това, че си известен.

Има хора, които са известни по рождение. Независимо дали го искат или не. Принцовете, например. Всеки обществен строй и всяко време си има своите принцове. Големият Дончо Цончев посвети цяла книга на богопомазаните наследници на родния социализъм. Децата на Политбюро идваха на този свят с готови биографии, кариера и бит, уреден до дълбоки старини.

В своята книга "Мир на страха ни" Георги Мишев разказва за своя състудент Стрезов. Когато другарският съд му потърсил сметка за слабия успех, който дърпа назад цялата група, виновникът изслушал критиките, небрежно излегнат и с усмивка отвърнал:
" - Чудя ви се на акъла! Защо се занимавате с мен, не знаете ли кой съм, как съм попаднал тук и какво ме чака нататък? Ако не знаете, да ви кажа - може и да си запишете. Пет години след като завърших, аз съм асистент. След пет години отивам аташе по печата. Още пет - консул в посолство. Нататък - посланик в няколко държави. Връщане за заместник-министър. Накрая - депутат.

Не е смешка, има такъв Стрезов, и точно така, по петилетки се разви целият му живот, включително депутатството във Великото НС през 1990-а, където отново се събрахме, макар и в различни парламентарни групи. Той отново беше усмихнат, рус, с копринена коса на вълни, сядаше на последните банки и май че веднъж мернах пред него играчка, или беше кубчето на Рубик." /Георги Мишев. "Мир на страха ни" Издателство "Хермес/.

Такава бе съдбата, на която бяха обречени повече от "децата на Политбюро". Но дойде демокрацията и добре отработената програма нещо се повреди. Аварията обаче не бе фатална. Напротив, чарът, загадъчността и тайните на соцпринцовете дори повишиха цената им. Тодор Славков е типичният пример за човека, който твърде добре прецени предимствата си при новата ситуация. По времето, когато Тодор Живков бе на власт, за внука му се знаеше относително малко. Слуховете, някои верни, други не, витаеха из жълтите павета, но трудно достигаха малките провинциални градчета. Животът му бе вулкан, забулен в тайна и строго охраняван от съответните органи. Единственото, по-значимо, което те изпуснаха, бе информацията за някакво групово изнасилване, в което внукът бе обвинен в съучастие. След 10 ноември 1989 година срещу Малък Тошко се стовари голямата камара на демократичните злини.

Странното е, че за това се погрижиха бившите подчинени на дядо му. Синът на впечатляващия Иван Славков и знаменитата Людмила Живкова преживя арести, затвор, възкресение. За да стане с времето най-желаният и недостижим гост на всички медии и едно от най-скъпите завоевания на продуцентите на "Големият брат". Срещу сто хиляди лева /поне така твърдят информирани/, договорени с доста усилия, те получиха това, което могат да им дадат много малко съквартиранти: дребните лъскави мъниста от историята на едно от най-одумваните български семейства на миналия век. За съвсем кратък период Тодор Славков два пъти осребрява своя чар, интелект, чувство за хумор, способност да пие бира, непукизъм, мачизъм и най-вече факта, че е най-популярният внук и син на републиката. Дори само това да е бизнесът му, той твърде добре ще го храни до дълбоки старини. А колкото до славата на реалити звезда, тя едва ли го интересува. Нея той сигурно отминава без дори да й каже "здрасти".

Доста по-различно се отнесоха към факта, че са наследници на височайши соцсемейства някои други от принцовете. Людмила Филипова например реши да печели от историите на фамилията си не в различните "Брадъри", а чрез книгите си. Внучката на министър-председателя на България Гриша Филипов се оказа талантлив и успешен писател. Книгите й се продават в добри тиражи, печелят награди, превеждат се. Може би авторката им мъдро е преценила, че едно тотално душевно и емоционално и дори физическо разголване, което предполагат реалитата, ще навредят на магията й като автор. А освен това, тя не е Тодор Славков. Нейната мисия на принцеса явно е съвсем друга. Тя е нежната статуетка, която не се съчетава с тълпата. А колкото до известността, тя вече съвсем не липсва на писателката. А и навярно ще расте, без за това да грижи някакъв си "Брадър".

Поне до днес продуцентите на реалити предаванията удрят на камък в стремежа си да привлекат пред камерите още един наследник със синя или по точно със силно червена кръв. В годините на соца Янчо Таков беше след най-изявените синчета на Политбюро. Към славата му на плейбой и автомобилен състезател се прибавяше популярността на водещ на "Всяка неделя" и съпруг на най-известната българка. /Точно него е описал Дочно Цончев в забранената си книга "Принцовете/. Появата на Янчо Таков безспорно би накарало повече зрители да гледат "Брадърите". Но явно в случая поговорката: Това, което не може да се направи с пари, се прави с много пари, не важи. До днес поне, Янчо предпочита да разказва историите си на тесен кръг отбрано общество, вместо на цяла България.

Известен, защото е известен

"Да благодарим на негово величество зрителя. Иска да ме гледа всеки ден. Иска ме на живо. Това не са думи на прочут народен артист, сторил нисък поклон пред пълната театрална зала, която лудо го аплодира в чест на поредния юбилей. Нищо подобно. Авторът на изпълненото с апломб излияние, което милиони зрители чуха от екрана на "Вип брадър" 2013, е Недялко Лазаров.

Преди няколко години никой, освен махалата и родата, знаеше нещичко за дребния бизнесмен от Ямбол. Само този тесен кръг може би е подозирал, че тяхното момче е талантлив артист, шоузвезда, сексуално чудовище. Но "Биг брадър" като лакмус разкри всичките му тези завидни качества. Нещо повече, той му даде трибуна да каже на милиони: Хората ме искат. Не мога да им откажа. Или: От участието ми ще спечелят много хора, ако не, ще загубя единствено аз. /Прости му, Дяконе, за перифразата/.

Недялко е от щастливите хора, които имат право да кажат, че са реализирали мечтите си. А неговата е била да бъде популярен. Известен. Крал с корона. Как и защо това да стане, няма никакво значение. И то взе, че стана. Нидялко /правописна грешка няма/ се превърна желан гост на куп медии, определи се като символ на града на Диана, а инициативен комитет, естествено пак от родата, издигна кандидатурата му за кмет на Ямбол. Гардеробът му, който превъзхожда дори този на Елтън Джон, блесна по екраните, а печатът обърна внимание на факта, че дамите паднали жертва на чара му, надминават четирицифрено число.

Разбира се, Нидялко не стана кмет. Заканата му: Голямото тепърва започва!, увисна във въздуха. Тя бе заглушена от забравата. До следващия "Брадър", ако го поканят.

Не ставай известен, ако нямаш никакъв талант. Това не е мъдрост на древен философ, а умозаключение на човек, за който славата се е оказала като подарен скъп музикален инструмент, на който не може да свири.

Преди десетина години Николай Първанов от шофьор се преквалифицира на законен съпруг на фолк гиганта Азис. Днес той нарича това голяма простотия. Но тогава тя гръмна като мощна бомба и взриви не само пуританите. За миг и без никакви основания и заслуги Ники Китаеца се събуди знаменит. Снимките му в прегръдките на "любимата" се тиражираха безспир. Пиар акцията даде своите резултати. Азис спечели слава, която сценичните му изяви мултиплицираха в пари, а Ники - популярност, която, сам призна, дълго се чудел какво да прави. Ролята на известен се оказала не по мярката му. Днес всичко е минало. Фитнес инструкторът има съпруга, дете и едва ли мечтае да го познават всички. А за втората му среща с Брадъра мотивът са само парите. Както са казали още римляните, те не миришат.

Попитахме по телефона десет случайно избрани граждани познават ли естета, интелектуалеца, филолога, философа, културолога, специализанта от Хайделберг и Бохум, автора на статии, студии и девет книги, между които "Далматинецът Марципан" и "Комедиантите: фарсове и водевили и дори... tableаu vivant" Любомир Милчев. Всички отговориха не. Но когато добавихме псевдонима, които неизменно следва името му: Денди, последва мощно - да!. Анкетираните вече бяха прочели в социалните мрежи за раздялата със съпругата и за срещата му с новата изгора - немска милионерка. Въобще изявите му се радваха на широк интерес. Това е Брадърът. И скуката...

Защото дупничанинът разказва, че във "Вип брадър" влязъл, защото: Бях умрял от скука, платиха ми не зле, пък съм и авантюрист. Не ми е проблем да разговарям пълноценно с хора, които имат нищожна култура. Напротив, дори ми е интересно."

За съжаление и след това преживяване Денди си остана все същият световно непознат писател, дори и за съквартирантите си. "Мен ме питаха с какво съм известен, не ми били чели книгите. Мислих си, ама вие какво сте чели изобщо. Трудно се дели пространство с онзи, който те обвинява, че си му изял вафлите - жалва се той.
Автор, дистанциран от конвейерното писане и реалити звезда. Това е днес Денди. За първото малцина знаят, то е само за душата и тесен кръг разбирачи, на второто са свидетели всички. И то е свързано с изречението: Платиха ми не зле... Това оправдава всичко.

След многото красиви, умни, ексцентрични, известни и напълно непознати жени, които Къщата приюти през годините, Тризначките са истински нешлифован бисер. Блондинките от Благоевград удариха тавана по популярност. Ако тази е била целта, заради която влязоха в Къщата, то те я постигнаха. И въпреки това днес милите сестрички говорят за преживяването си с горчивина. Явно нещо е станало не както трябва. "Очаквахме половин милион, а ни дадоха мизерна сума", твърдят те. Освен това ни изкараха глупави пред цяла България.

За жалост приказката, в която Вяра, Надежда и Любов живяха на върха на славата, свършила твърде бързо. Любовта с телевизии, вестникари и обикновени ухажори не била лишена от корист. Едната дори загубила любимия си. Така мигновената им популярност, бързо чезнеща в мъгла, се оказа неосребрена. Огорчени, блондинките потърсиха спасение в лондонския фризьорски бизнес, където всичко трябваше да започне отначало. Дочу се дори, че ще се посветят на политиката. Дано там изтерзаните им души да намерят покой... И спечелят това, което шоуто не им даде. В името на справедливостта.

Елена Кучкова сподели, че ще инвестира във фризьорски салон печалбата си от "ВИП Брадър". Явно, когато едно дете загуби баща си на шест години, то поумнява за цял живот. Красотата е дар божи, но въпреки противните твърдения, не е изключено тя да се съчетае и с известно количество сиво вещество. Може случаят с Кучкова и да е такъв. След като като малка плеймейтката е чистила тоалетни, за да изкара джобни, като голяма тя няма как да не знае цената на всеки лев. Елена никак не съжалява за визитата си в Къщата. Напротив, смята, че престоят й там е бил твърде полезен, въпреки че нямало мъже по неин вкус. Тя не крие, че е готова да се омъжи, макар да не бърза. Всичко между мен и приятеля ми, с когото живеем почти заедно вече 9 месеца, е идеално, споделя тя. Значи твърде вероятно е да се оженим. 

За Зорница Линдарева се говори като големия печеливш в тазгодишния "Вип брадър". Мълвата твърди, че тя е била забелязана от американски продуценти, снимащи у нас. Нещо повече, те вече са и дали роля в продукция с главно действащо лице секссимвола Джерард Бътлър. "Радвам се, че поне някой е гледал на мен не като любовницата на Тачо. Щастлива съм, че актьорският ми потенциал е забелязан, казва Зорница и добавя, че не си прави илюзии за холивудска кариера. Но както твърдят мъдреците, апетитът идва с яденето. А може би киното и театърът наистина да са призванието на красавицата.

Големият брат: търсен, гледан, иронизиран, сатанизиран, възхваляван, отричан и желан. Той е всичко това, събрано заедно. Едни го търсят заради славата. А тези, които я имат, логично - заради парите. Защото броени дни там могат да се спечелят приблизително толкова, колкото българският президент получава за двадесет месеца.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай