(Не)възможният
компромис
Андрей Райчев,
социолог от
"Галъп Интернешънъл"
За да се се разбере защо в крайна сметка се стигна до консенсуса за съдебната реформа, трябва да се върнем малко назад във времето -към политическото поведение и подходи на премиера Бойко Борисов по време на първия му мандат, или образно казано, "Бойко Боросив 1". Той бе арогантен, самонадеян, лишен от чувство за компромис, с негативно, да не кажа презрително, отношение към всички останали партии и политици. И накрая отиде дотам, че се съюзи с несъюзими субекти като ДПС и "Атака". Което в крайна сметка му изяде главата и го принуди да подаде оставка, макар и в самия край на мандата.
"Борисов 2" няма нищо общо с "Борисов 1"
Явно преосмисли напълно тези негативи от първия си мандат и след малко повече от година той и ГЕРБ постигнаха с политическото си поведение точно обратното - съюзиха необходимото. За което определено заслужават поздравления. И от тази гледна точка може да обясним постигнатия консенсус относно съдебната реформа. Защо само преди година и половина всички очакваха разпадането на ГЕРБ, че той ще се окаже нещо временно и конюнктурно като НДСВ и т.н. Сега напротив, всички останали партии разглеждат ГЕРБ като незаобиколим фактор в българската политика. Това е партия, която може и да не постига абсолютното мнозинство от гласовете на избирателите, но си остава най-голямата. И всички се съобразяват с нея. Но за да убедиш да се съобразяват с теб, трябва да ги убедиш, че трябва да се надяват на теб.
Бойко Борисов и ГЕРБ го направиха. Те не казаха на реформаторите, че вече преяждат с властта. Не казаха на ДПС: "Ще управляваме и без вас!". Или на БСП: "С вас няма да оправяме страната!". Бойко Борисов се наложи като политик на отворени врати и на принципни разговори. Благодарение на това успя да си осигури нужната парламентарна подкрепа за правителството си миналата година. А сега го постигна и по въпроса за съдебната реформа. Чест му прави също, че застана изцяло зад министър Христо Иванов. А той е една наистина рядко срещана фигура в българската политика, ерудиран и неопетнен със сериозни компромати. Защото аз лично не вярвам в отправените му кокошкарски обвинения относно членските вноски в адвокатския съюз или исканата там някаква такса от 2000 лева.
Без съмнение освен съдебната реформа може да се очакват предложения и за други промени в конституцията. Аз лично също смятам, че
броят на депутатите може да се намали
Знаете ли защо през 1990 г. бе решено Великото народно събрание да се състои от 400 депутати? Ами попитали някакъв от тогавашните квестори: "Колко са столовете в пленарната зала?" и той им отговорил - 400. Добре, но тогава в обикновеното трябваше да бъдат 200. Но надделяха някакви неясни сметки и формулировки и БСП тогава наложи цифрата 240. За България това са наистина много. Така че дискусиите за прословута депутатска бройка ще се предизвикат, въпреки че не това е най-важното.
Друга тема навярно ще бъде за мажоритарния избор на народните представители. Обществените нагласи в полза на такъв се засилват, но искрено се надявам хората
да разберат, че това е една голяма илюзия
която с нищо няма да подобри политическия живот. Защото ще доведе до някаква "англо-френска" двупартийна или двукоалиционна система. Но дали ще се придвижат всички тези, а други, теми за промени, все пак зависи от референдума и от резултатите от общинските избори, които ще дадат актуалната картина на политическата конфигурация в страната. А оттам - и до ситуацията около президентските избори догодина, въпреки че по принцип те досега са се решавали от гласовете на ДПС.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
