Картината на безжизненото тяло на Aylan Kurdi, което беше вдигнато от плаж в Турция през септември миналата година, шокира света. Но в следващите след тази трагедия месеци отслабна мисълта у някои хора, че бежанската криза може да намалее. За съжаление, нищо не може да бъде далече от истината. В петък най-малко 43 души, включително 17 деца, загинаха, след като техните лодки попаднаха в критично състояние при опита им да стигнат до Гърция. Агенцията на ООН за бежанците съобщи миналата седмица, че броят на пристигналите на гръцките острови досега тази година е 30 000, в сравнение с 1700 през същия период на миналата година.
Вече отчайващата хуманитарна ситуация се влошава, а броят на хората, рискуващи живота си за предприемане на пътуването към безопасност в Европа се увеличава драстично поради задълбочаващата се спирала на насилието в Сирия. В крайна сметка само политическо решение за прекратяване на сирийския конфликт, с участието на всички регионални действащи лица и Русия, ще сложи край на тази криза. Въпреки че бе постигнат известен напредък към политическо решение, остава ясно, че няма да има бързо решение. Времето за Европа се изчерпва. Миналата година ЕС обеща най-малко 3 млрд. евро на Турция в замяна на гаранции, че те ще помогнат за "спиране на потока" на бежанците. Ангела Меркел продължава да оказва натиск върху турското правителство да направи повече, но няма признаци това споразумение да има някакъв ефект.
Тъжната реалност е, че след месеци на кризисни срещи на върха решението на бежанската криза е по-далеч от всякога - и ние се доближаваме до кризисна точка. Въпреки че ЕС е разпънал пътна карта за мерките, които трябва да се вземат колективно на европейско ниво, политическата воля липсва. Както откри Дейвид Камерън, постигането на промяна в Европа е трудна работа. Тя изисква съгласието на 28 министър-председатели, всеки един задължен на националните коалиции и/или лица, които твърде често дават приоритет на рейтинга в проучванията на общественото мнение пред колективния интерес. През септември миналата година лидерите на ЕС неохотно се споразумяха по схемата за преместване, за да гарантират, че всички държави ще приемат полагащия им се дял от бежанци. Великобритания се отказа изцяло. По всички стандарти това е ясно изразен провал, след като успешно са преместени само 331 от общо 160 000 бежанци. Потискащо, лидерите на ЕС изглежда се надпреварват в правенето на все повече и по-скандални и дискриминационни изказвания. Ужасните нападения, извършени от престъпници в Кьолн по Нова година, осигуриха подхранване на националисти като Юкип и техните появили се в цяла Европа приятели. Дори Ангела Меркел, чиято политика към бежанците на отворени врати й спечели световна известност, сега е подложена на огромен натиск в нейната партия да промени курса.
Германският канцлер е изправен пред ужасна дилема. Ако се поддаде на натиска за затваряне на германската граница, има вероятност сегашните, скърцащи европейски системи, които имаме (като Шенгенското споразумение) да се разпаднат. Ако нервите й издържат и остави отворени за бежанци германските граници, е възможно тя да бъде унищожена политически. Тези лидери от ЕС, които не само отказаха да приемат справедливия си дял от бежанците, но и поеха по пътя да разпалват напрежение, трябва да сведат главите си от срам. Ако 2015 г. е една "Annus horribilis" за континента Европа, 2016 ще бъде още по-трудна. Рискът от Brexit, Grexit, експанзионистична Русия, заплахата от бъдещи терористични зверства, в съчетание с несигурната икономическа перспектива и нерешена дългова криза означават, че 2016 е решаваща година. Налице е широко разпространеното мнение, че ЕС прави напредък само по време на криза. Сега сме изправени пред редица кризи, с които нито една държава от ЕС не може да се справи самостоятелно.
И все пак Европа остава твърдо на задна скорост. Европейските лидери не могат да винят друг, освен себе си, за хаоса, който ще последва, ако Германия затвори границите си. Холандският министър-председател Марк Рюте заяви миналата седмица, че ЕС има шест до осем седмици преди националните граници да влязат в сила отново в цяла Европа. Говори се, че Камерън иска преждевременен референдум за членството на Великобритания в ЕС, за да бъдат предотвратени повлияването върху резултата от гласуването на снимки на удавени мигранти това лято. Но не е ли това впрягане на каруцата пред коня? Продължителните преговори с Великобритания следва да бъдат отложени и вместо това лидерите на ЕС да бъде заключени в една стая, докато постигнат съгласие по цялостна и колективна стратегия за справяне с тази засилваща се бежанска кризи, преди да е станало твърде късно. Това е много повече от политиката. Става въпрос за човечност.
/По БГНЕС/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
