Доста наивно е отказът на БСП да бута плоския данък да се приема като стъпка, която да улесни бъдещ съюз с ГЕРБ. Една дори чисто хипотетична коалиция между двете най-големи партии все още ми се струва невъзможна. Дори да сформират стабилно парламентарно мнозинство, което към днешна дата по-скоро е под въпрос, те няма да могат да осъществяват сериозна и стабилна политика. Много диаметрално са противоположни не само програмите на двете партии, а самите разбирания как трябва да се управлява и какво трябва да се прави в самото управление. Огромни са и различията между избирателите на едната и на другата партии. БСП е партия, чиито избиратели и актив са доказала че всеки пък, когато е на власт, те са способни да я извадят от управлението, докато тези на ГЕРБ обратното, винаги са я връщали във властта.
Всички тези анонси от страна на БСП от рода на "няма да пипаме плоския данък", но от друга - "ще наложим на най-богатите специален данък", не бива да се възприемат сериозно. Относно плоския данък финансовите експерти на "Позитано" са наясно, че той
може да не е социално справедлив, но е събираем и пълни хазната
А това за седемте хиляди най-богати, които ще бъдат обложени със специален налог, е за пред електората.
Все пак и двете партии де факто вече са в предизборен режим. Но и двете са тръгнали към 26 март, най- вероятната дата за вота, еднакво неадекватно. Те просто нямат самочувствието на двете големи партии, съответно вляво и вдясно, защто им липсва съответната автентичност. Това всъщност е проблемът на лявото и дясното у нас вече 27 години. Партиите не могат да решат какви са, и нещата винаги се свеждат до конкретни предизборни платформи, а не до принципи. А хората въобще не ги вълнува понятията ляво и дясно. Те искат стабилно управление и стабилна икономика.
И това наистина можеше да се случи, както вече виждаме не един път в Германия, ако ГЕРБ беше дясна партия като ХДП, а БСП - лява като ГСДП. И второ, ако общественото мнение, както е в Германия, се формира не само по това кой какво ще каже в различните медии. Докато у нас в една подобна "голяма коалиция" всеки от участниците рискува не само да се провали като успешно управление, но и въобще да изчезне като партия.
В този смисъл, ГЕРБ и БСП могат да бъдат заедно в управлението, но
застанали зад едно програмно правителство с много ясни параметри
които да му осигурят стабилно парламентрано мнозинство, което по най бързия начин да прокарва необходимите закони и други нормативни актове. Правителство, чрез което и двете партии да покажат, че интересите на България като държава и на нейните граждани са по важни от временните партийни интереси.
Такъв кабинет, който може да се нарече експертно-програмен, трябва да има начело знакови фигури и най-вече премиер, на когото българските граждани да имат доверие. Защото на предстоящия предсрочен вот хората ще покажат това, което показаха и на президенските избори с избора на Румен Радев: че вече нямат доверие на политиците. А искат лидер, който да поеме отговорността да направи решителни крачки във всички области на живота и най-вече в икономиката.
Не изключвам възможността националистическо обединение, еднакво отдалечено и от ГЕРБ, и от БСП, и по тази причини приемливо и за двете партии, да се окаже в центъра на сформирането на бъдещото правителство.
Така най-големите партии няма да носят отговорността за мандата, а ще го поверят на
по-малка формация.
Не изключвам подобна комбинация, защото всички партии са заинтересовани да има правителство след изборите напролет. Защото най-лошото, което може да се случи на България, е да не може да си състави кабинет и да започнат избори след избори.
Може би и затова Руман Радев очевидно има трудности при съставянето на своя служебен кабинет, на който може да му се наложи да управлява по-дълго време, а не само колкото да организира изборите и снегопочистването.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
