Един Гришо не стига

На всеки 15 години от котела на родния ад успява да се измъкне по терлици по една звезда от световна величина. Горе-долу толкова средно е разликата между футболните ни знаменитости Гунди, Стоичков и Бербатов. Тази мисъл ме осени, докато, сврян в единия край на дивана вкъщи, стисках палци за Григор Димитров. Мачът от кортовете в Мадрид се предаваше по телевизията, но масово се гледаше и по интернет. Насред грозната родна картинка с предизборни компромати, биещи се в гърдите политици, немотия и хаос, Гришо се изправи срещу тенисист ╒1 в света Новак Джокович. Нашият не само игра като равен с равен, но го победи.
С класа, хъс и шампионски дух. При това Ноле не се даде без бой. Битката на корта по едно време заприлича на истинска корида. В нея сръбският бик ту налиташе разярено, ту псуваше публиката, а по едно време молеше небесата за подкрепа.
В досегашните сблъсъци с настоящите крале на корта Джокович, Надал и Мъри, Гришо показа, че е способен за нещо голямо. Това, което го спъваше, не бе техниката или бързината, а типично българското самоподценяване, липсата на вяра в успеха, на усещането, че не заслужаваме нещо по-добро. В това доста успешно ни убеждават вече 23 години родните политици. Според техните приказки и действия (или бездействия) българинът не заслужава по-добри от тях, нацията ни не е замесена от хубаво тесто и съответно напъните да се мерим по стандарт на живот с белите страни са напразни.
Вярно, кризата мъчи цяла Европа, но само в България отчаянието на хората стигна до епидемия от самозапалвания.
Крещящата безизходност обаче бе удобно заглушена от едва доловими звукови файлове, записани със СРС-та, GSM-и или незнайно какво.
Така българите и не разбраха как политиците смятат да се справят с безработицата, как ще направят здравеопазването по-достъпно, а чиновниците по-полезни и любезни.
Може би затова на 12 май много българи ще изберат да ходят за гъби, вместо до урните.
Във вторник вечерта обаче милиони българи гласуваха за Гришо и той не ги предаде. Съчетал в себе си елегантността на швейцареца Федерер, чара и сервиса на американеца Сампрас, това момче, надмогвайки себе си, се превърна в светъл лъч за мрачната ни действителност. В нея има всичко - клади с живи хора, средновековна немотия и подслушвания като във филм за Джеймс Бонд. Направо да се чуди човек откъде се пръкна герой от ранга на Григор Димитров - дали от занемарения училищен спорт или от окаяните спортни бази, за които държавата се сеща покрай олимпийските игри, когато министрите лъскат имиджа си с шампионско лустро.
Успехът е още по-странен, тъй като идва в аристократичен спорт като тениса, отреден сякаш по право за най-богатите. И в който към върха се стремят милиони таланти от цял свят, подбирани и селектирани в знаменити школи от велики треньори. И точно в този супер елитарен спорт един българин влезе с гръм и трясък. Може би за да даде кураж на сънародниците си, че не сме орисани да бъдем втора ръка. Независимо колко калпави са ни политиците, между които трябва да избираме по-малкото зло.
Историческо! Нечуван ход от Байдън
Край! Окончателно решиха съдбата на Навални
Специалист отсече! Какво става след приемането на евр...
Скръбна вест, какво сполетя Мария Илиева
Панчугов видя как местните избори ще се отразят на сг...
Нинова бясна на президента, обвини го, че закопава ДА...
Кьовеши закопча трима у нас за измами с евросредства