Сряда,

Двама се карат, но никой не печели

От: Администратор -
Двама се карат, но никой не печели
A
A
A

Едно е да продадеш на човек риба и да го нахраниш. Съвсем друго е да научиш човека на риболов и да му създадеш бизнес. Казал го е Карл Маркс в "Капиталът". Книгата, която дълго време беше настолна за синдикати и работодатели. Но сега само прашасва по лавиците им. Само преди година работодатели и синдикати
рамо до рамо бореха сивата икономика, високите цени и административния рекет. Сега обаче са смъртни врагове. Обиждат се на търтеи и изедници. Конкретният повод е клас прослужено време, който бизнесът иска да махне.

А синдикатите не дават и дума да се издума за орязването на тази добавка към заплатите . Всеки си има свойте аргументи. Бизнесът твърди, че клас прослужено време си е соцотживелица, която дискриминира младите и отдавна е отпаднал за държавните фирми. Синдикатите пък са категорични, че това са заслужени пари на хората с опит и че някой иска да намали и без това оскъдните им доходи. Пределно ясно е общественото мнение по въпроса. От 2,5 млн. българи, които не са безделници, пенсионери, учащи или гастербайтери, относителният дял на работниците е несравнимо по-голям от този на шефовете.

И утре, и догодина, това ще е тема разделна и за едните, и за другите. Въпросът е кой запали фитила и

докъде ще се подпали чергата на икономиката

Сигурно, ако вицепремиерът Валери Симеонов още в началото беше обявил, че като скача срещу клас прослужено време, изказва лично мнение, нямаше да окуражи бизнеса. Сигурно, ако популизмът не властваше у нас, синдикатите нямаше да са толкова желани гости по всички медии. А премиерът нямаше да е поставен за пореден път в цунг цванг, в която каквото и да каже, ще сгреши. Просто няма как и вълкът да е сит, и агнето цяло. От едните зависи ръстът на икономиката и парите от бюджета. Няма как да са изедници хората, които откриват работни места, договарят инвестиции и си плащат данъците. Благодарение на тях не само икономиката, но и държавата работи. Своята роля имат синдикатите, претендиращи да са пазители на социалния мир.

Но в интерес на истината профсъюзите останаха само в държавните предприятия. А и много от техните структури са доста кухи. Вярно е обаче също, че лидерите на КНСБ и "Подкрепа" Пламен Димитров и Димитър Манолов са гърмяни пушки, случиха и на добри ментори. Влязоха в европейските сдружения, натрупаха контакти и участваха в десетки програми. И бързо надушиха новия вятър във света. Ако през 90-те години ключовата дума бе промяна, а в първото десетилетие на новия век – растеж, сега векторът е -оцеляване. И всяко натискане по струната "доходи и бедност"

карат правителствата по света да подскачат като ужилени

България не е изключение, дори напротив. И Манолов, и Димитров от месеци се опитват да се превърнат в говорители по болезнената тема за жизнения стандарт. След политическия крах на социалните искания на Обединените патриоти, сега е време друг да бие камбаната.

1000 лева максимална пенсия, 3000 лева максимален осигурителен доход, 520 лева минимална работна заплата. Звучи добре, дори справедливо, все пак България е на опашката по доходи в ЕС, но въпросът е дали държавата може да си позволи такива харчове. Иначе всичко е сметка без кръчмар.

Бизнесът беше настъпен по мазола точно, когато работодателите започнаха да се изживяват като икономическо гуру на държавата. Това драсна клечката на напрежението. Затова и кабинетът смъмри вчера работодателите за назидателния и агресивен тон.

Но няма как нито големите, нито малките в бизнеса да слушат лекции от синдикатите какъв трябва да е ръстът на икономиката. Поради простата истина, че профсъюзите не създават. А и няма как работническите сдружения в държавния сектор да искат 150 лева годишно увеличение на заплатите в частния. Това е абсурд, заради който в това отношение и Васил Велев, и Кирил Домусчиев са напълно прави да се гневят. Да не забравяме и откъде тръгна този конфликт изначално. През февруари президентът Румен Радев удари с вето закона за концесиите след среща с лидера на "Подкрепа", което беше шамар за бизнеса.

От тогава напрежението между работодатели и синдикати постоянно расте и искрите следват една след друга.
Ясно е, че предприемачите ще преглътнат растящата минималната заплата. Знаейки, че тя винаги е била социална величина.

Но няма как хора, които създават нула работни места, да казват кой да е инвеститор и какви заплати да се дават в предприятията, в които бизнесът е вложил своите собствени пари. Това прекрачване на границата на нормалната икономическа логика кара работодателите да се обединени като юмрук и да негодуват срещу синдикалните шефове.

Лошото е, че пропастта между враждуващите страни вече стана опасна голяма. Нито е работа на бизнеса да прави протести, нито пък на синдикатите – да мъдрят икономическата политика. И докато всеки не седне на мястото си в тристранката, за да се намери разумен компромис по горещите теми, печеливши няма да има.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички