Бюрократи с пагони, олигарси, застреляни босове, политици приватизатори, справедлив народен гняв и платени агитки. Ако това ви прилича на историята на прехода, сте абсолютно прав. Ако пък сте запален фен на ЦСКА и виждате падението на "Армията", отново сте познал. Защото 31-кратният шампион на България е огледало на държавата ни, умалено копие.
Разликата е една. На УЕФА не й дреме за "червените" и ще ги изхвърлят веднага, ако се стигне до фалит. Докато практическият фалит на държавата се отлага постоянно именно благодарение на Европа. Дават хората по няколко милиарда, колкото да не умрем от глад. Но никой не е виновен нито на ЦСКА, нито на България.
Преходът започна с големи надежди и солидни пари и при клуба, и при държавата. Вальо Михов харчеше с шепи наследеното от комунизма. Също като при държавата, в която по същото време банки и предприятия се източваха от "нашите" хора. После дойде времето на Илия Павлов, приет в ЦСКА като месия. Пак по същото време Г-13 се зае да дърпа държавата напред. Но нещата не тръгнаха видимо нагоре. Нито във футболния гигант на България, нито в страната. Горе-долу по едно и също време се зародиха спонтанните народни движения на недоволните.
Държавата се разтресе от Жан-Виденовата зима. Няколко месеца по-късно и на "Армията" тръгна недоволството срещу Илия Павлов. Драматичното отпадане от "Стяуа" плюс вечните препирни с военните на практика загасиха футболния ентусиазъм за смятания по онова време като най-едър бизнесмен на България. Трябва да се отбележи, нито шефът на "Мултигруп", нито после Васил Божков успяха да се справи с държавната машина, чиято бухалка се явяваха чиновниците с пагони.
ЦСКА плащаше наеми срещу нулева собственост и нулева инвестиция от страна на военното министерство. И Илия Павлов, и Божков хрантутеха куп фуражки с цел изглаждане на проблема, но уви. Полковници и майори взимаха добри заплати, уреждаха и родата, гледаха на аванта, пътуваха с чартърите като куфари. Познато, нали! И накрая рапортуваха с наведени глави - не става. Липсата на собствен дом до голяма степен прекърши ЦСКА (държавата остана мащеха и за спортния клуб), изгони Васил Божков и Илия Павлов.
Но да се върнем на народния гняв. Както Иван Костов беше посрещнат като месия, така "червените" грейнаха при връщането на Любо Пенев. Даже казват, че Командира дал благословия за преврата срещу Илия Павлов. Уви, ентусиазмът свърши бързо. Този на "Армията" направо светкавично. Течеше голямата приватизация. На БГА "Балкан", "Кремиковци", "Нефтохим". И на ЦСКА. Публичното дружество мина в частни ръце - на Васил Божков. Относително спокойни години и за футболния тим, и за България, минала междувременно под управлението на Симеон Сакскобургготски.
Само дето генералните проблеми не мърдаха и сантиметър напред. Народът потърси промяна. Тихо, без скачане. Е, на "Армията" вдигнаха два-три плаката срещу Божков, един отнесе шамар. Толкова. "Червената" вълна кротко превзе и държавата, и ЦСКА. На едното място царуваше Тройна коалиция, а на другата още по-странна симбиоза между комсомолския активист Александър Томов и индийския милиардер Прамод Митал.
Парите обаче се лееха, в държавата покрай строителния бум. В ЦСКА идваха чувалите от "Кремиковци". Сладки и лесни пари. Само дето в един момент свършват. Зададе се световната криза, а в политическия хаос изгоря Прамод Митал. Кой и какво му е обещавал и лъгал - мустакатият индиец едва ли ще сподели. Катастрофата обаче беше жестока. ЦСКА изгоря с лиценз за Европа. Вкара в скандала и ДАНС, която по същото време се въртеше на шиш заради няколко разработки. Ясно беше, чака се новият спасител. Българите го намериха бързо в лицето на Бойко Борисов. В ЦСКА копираха след 6 месеца. Не без помощта, казват, на президента Георги Първанов и на премиера. Отначало "Титан" изглеждаха като попадение. Перничани по принцип са корави хора. Но разочароваха абсолютно всички и то доста по-бързо. Още с мача срещу "Миньор" (0:3), последван от побой над футболисти и раздяла с Любо Пенев.
Така повече от 23 години след началото на прехода и държавата, и ЦСКА отново са на кръстопът. Крехко мнозинство и протести люлеят страната. Хаосът при "армейците" е още по-голям. Пак се чака някаква промяна. Генерална, последна, но в същото време супернеясна. Каквато държавата, такъв и футболът, банално повтарят някои. Но пък вярно. Макар по-точно ще е вече да казваме - каквато държавата, такъв и Централният Спортен Клуб на Армията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
