Европа, ти имаш рожден ден! На 25 март 1957, преди 60 години, страните-основателки подписват „Римските договори". Датата е важен крайъгълен камък на най-успешния проект за свобода, мир и благоденствие, който светът някога е виждал. Това е повод за радост.
След 60 години „Европа", всъщност ние, също се намираме на кръстопът. Финансовата криза и посрещането на бежанските потоци разкриха по безпощаден начин слабостите на европейския проект за обединение. След няколко дни Великобритания ще обяви желанието си за излизане от ЕС. Това е призив за събуждане. Трябва да се споразумеем какво означава Европа за нас, къде искаме да стигнем с нашата Европа и какво сме готови да инвестираме за целта.
В това е истинското значение на тази годишнина на Договорите от Рим.
Европейският проект за обединение днес е атакуван повече от всякога, отвън и отвътре, от популисти, които залъгват с елементарни решения, от автократи, на които нашите ценности са противни. Всички те искат да премахнат или дори да разрушат Европа.
За мен е ясно, че пътят на европейско обединение е правилният и единственият. Нека не се заблуждаваме: В този разтърсван от кризи свят, където толкова много сигурни неща са се загубили, държавите на Европа могат да защитават успешно своите интереси и ценности само ако говорят с един глас. Никоя страна в Европа, също и Германия, вече не може да постигне това сама. Заедно ние сме несравнимо повече и несравнимо по-силни от сбора на всички отделни държави. Затова трябва да се сплотим още по-тясно.
Поради това 60-ата годишнина трябва да е един сигнал за надежда, апел да се борим за Европа. Не бива да запазваме мълчание, когато се залага на края на европейското обединение.
Да се борим за Европа означава да защитаваме нашите общи, ще рече, европейските ценности. Необходимо е да направим устойчива тази Европа, която десетилетия наред ни осигурява свобода и стабилност. Върховенство на закона и демокрация, солидарност помежду ни и многообразие сред нас са градивните елементи на европейския проект. За тях следва да се застъпваме както навън, така и навътре.
Да се борим за Европа означава също да защитаваме постигнатото.
Премахването на нашата интеграция няма да ни придвижи напред
Заедно ние преодоляхме кризата с държавния дълг. Работим върху това всички в еврозоната да могат да погледнат напред с оптимизъм, навсякъде да има растеж и с увеличаване на работните места да се появят и нови перспективи. В името на това ще трябва да продължим да задълбочаваме икономическия и валутен съюз. Не за да се изолираме, а защото чрез общата валута сме свързани едни с други по-тясно от всякога.
Трябва обаче да отидем и по-далеч: Историческата задача, пред която сме изправени сега, е създаването на една по-добра, на една по-силна Европа. Заедно трябва да инвестираме в ЕС и да приведем във форма за бъдещето най-важния проект за мир и благоденствие:
Първо, в областта на европейската външна политика и политиката на сигурност: Време е да се сбогуваме с представата, че в Европа не носим сами отговорност за нашата сигурност. Вярно е изречението, че Европа най-сетне трябва да порасне. Партньорствата със САЩ и с НАТО са основните стълбове на трансатлантическата общност. Но ЕС трябва да е в състояние да се справя сам с кризи и конфликти в негово съседство. Предприети са първите стъпки, други трябва да последват.
Второ, нуждаем се от защита на европейските външни граници, която действително да заслужава това име. Вътре в Европа границите загубиха голяма част от значението си. Това е грандиозно постижение. Но такова са и силни външни граници. На фона на кризите в наше съседство и на бежанските потоци виждаме колко важна е ефективната защита на нашите граници.
На който му е мил Шенген, би трябвало да му е скъпа и защитата на външните граници
Някои неща вече са направени, но трябва да направим още. Това е една европейска задача, която засяга всички, не само най-потърпевшите сред нас.
Трето: Европа трябва да подобри вътрешната сигурност. Борбата срещу тероризма е общо усилие. Тук можем, тук трябва да станем по-добри, чрез по-добро сътрудничество и повече обмен. Хората в Европа не трябва да се страхуват. Нито в Брюксел, нито в Париж, Берлин или някъде другаде. Свободата и сигурността вървят ръка за ръка.
Четвърто, трябва добре да си спомним, че европейското обещание винаги е било и обещание за благоденствие. Вътрешният пазар дари повечето с благополучие, за дълъг период от време. Но твърде много хора в Европа имат усещането, че не печелят повече от общата Европа, а че са изоставени. Трябва да разберем това и да противодействаме. Да се борим за Европа за мен означава да засилим вътрешния пазар и да вземем на сериозно социалното измерение на европейския проект. Нуждаем се от нови рамкови условия за растеж и благоденствие. Към това спадат европейски инвестиции - в дигитална инфраструктура и в образование и научни изследвания.
Няма да сме нетни платци и нетни получатели, а всички ще сме нетни печеливши от Европа, ако успеем да използваме по-добре средствата и ако същевременно всички са готови да започнат необходимите реформи за запазване на конкурентоспособността си.
Необходимо е да сме сплотени, за да излезе от Рим сигналът: Ние, европейците, действаме, застъпваме се за Европа, искаме да я направим по-добра! Ще го постигнем, ако не се оставяме да ни уплашат, ако смело и самоуверено съживим отново европейския дух, ако увлечем всички и ако поставим под въпрос смисъла на някои национални настроения.
Германия е готова за това.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
