Мисля, че идеите на новия здрaвен министър д-р Таня Андреева са правилни. Категорично лекарството за Спешната помощ, а и въобще за цялото здравеопазване е промяната в начина на финансиране. Всички знаят унизително ниското възнаграждение на колегите в Бърза помощ, като тук включвам не само лекарите, а всички - шофьорите и работещите в колцентрoвете. Българите са наясно, че това са хора, които работят 24 часа в едни от най-опасните обществени среди. Доказателствата за това се роят. Заради унизителните условия обаче няма достатъчно екипи за работа. В София работят около 15-16 екипа на денонощие, а трябва да бъдат 50-60. Нито един лекар не може да работи за 600-700 лв. Ние сме членове на ЕС и е добре да се сравняваме по възнаграждение с тях. Начална основна заплата от 1200 лв., колкото искат колегите, не е висока. С това показваме, че сме национално отговорни и оценяваме тежкото положение на страната ни. Друг проблем в Спешната помощ е и автопаркът. Той е ужасяващ, дори в страните в Африка няма толкова амортизирани линейки. Според бюджета на МЗ годишно на всеки от нас се падат по 1.50-1.60 лв. за Спешна помощ.
Най-после имаме здравен министър, който да вземе сериозна позиция по въпроса за финансирането. За какво лимитиране на медицинската дейност може да става дума, когато тези лечебни заведения работят със средства от здравни вноски. Тоест касата трябва да се приема като една обикновена банка, в която всеки българин си слага вноската. Как може тогава да имате лимит на средствата, които искате да изтеглите от вашата сметка. С отпадане на лимитите средства за финансиране ще има, защото 7,5 млн. българи трябва да дават 8% здравни вноски. Не е ясно дали държавата си внася редовно осигуровките на над 4 млн. граждани, които е поела. Това са нашите майки и бащи, деца и държавните служители. Освен това е противоконституционно касата да преразпределя парите ни - пациентът сам избира къде да отиде, а парите го следват. При един нормален начин на финансиране ще останат и нужните лечебни заведения - тези, които изберат пациентите. Това е като със супермаркетите - остават тези, в които влизат да пазаруват хората. И това е виждането на здравноосигурителния модел, няма друго. Отдавна обаче трябваше да се сложи ред в болниците. Не може на един квадратен километър да има една държавна и три частни клиники. Това е отново работа на държавата, тъй като тя издава лицензите за нови лечебни заведения. Но дори да има на един квадратен километър три болници, пациентите трябва да решат коя да остане. Ако те имат реално право на избор и отиват само в най-качествената, другите ще фалират.
Ясно е, че е недопустимо да се раздават лицензи навсякъде, а в отделни региони да фалират общински болници. Аз подкрепям изработването на здравна карта, която да определи базовите нужди за извънболнична и болнична помощ. Но всеки има право да открива нови лечебни заведения, а конкуренцията ще каже кой ще остане. От 2007 г. един лекар тялом и духом работи в една болница, а духом се води в още три. Когато всеки специалист работи на едно място, ще ни е ясно колко лекари и болници имаме.
Колкото до дълговете на болниците, справянето с тях е реално да се случи, когато се остойностят здравните услуги. От 2006 г. досега цените на клиничните пътеки са недофинансирани.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
