Как да запази Великобритания в рамките на ЕС и как да задържи Шотландия в пределите на Обединеното кралство. Това са двете основни и нелеки предизвикателства пред новия стар британски премиер Дейвид Камерън. С тях той неизбежно ще се сблъска през втория си мандат като стопанин на Даунинг стрийт 10 след смазващата му победа на изборите на 8 май. Които неочаквано го изстреляха в еднопартийно управление, след като 5 години бе на власт в коалиция с либералдемократите на Ник Клег. Камерън ще е с развързани ръце да управлява сам, но само привидно - той ще трябва внимателно да лавира сред собствените си съпартийци и депутати за прокарването на закони и да заема позиции по определени въпроси от национален интерес. Толкова важни, че могат коренно да променят облика на Острова. Сред тези въпроси на първо място е това, че трябва да изпълни обещанието си да произведе през 2017 г. референдум за оставането на Великобритания в ЕС. А във връзка с тази ключова парадигма ще трябва да води битки в собствената си партия, в която мнозина изповядват далеч по-крайни възгледи от него срещу имиграцията и продължаването на членството на Великобритания в ЕС. И тези вътрешнопартийни бунтове ще са реалната му опозиция. От друга страна Камерън ще е подложен на засилващ се натиск от страна на другия голям победител на вота - Шотландската национална партия, да преразгледа въпроса за независимостта на Шотландия. Партията се стреми към отцепването на областта от Обединеното кралство и вече обмисля организирането на втори референдум, след този през миналия септември, който бе неуспешен. Двата въпроса са пряко свързани един с друг. Евентуалният развод между Лондон и Брюксел ще наклони везните в полза на откъсването на Шотландия. Ето защо Камерън ще трябва да даде още по-голяма автономия на Шотландия, което пък ще даде повод на шотландските националисти да се поздравят със своя собствена държава.
Изглежда идва време на раздели и разводи. Както и на парадокса, че Камерън ще трябва да поведе кампания за запазването на връзката с Континента, което май ще му е доста трудно. Антиевропейската партия UKIP на Найджъл Фараж спечели само едно място в 650-местния парламент, но фактите сочат, че на изборите на 8 май е събрала 4 милиона гласа. Всички те ще се "депозират" във вота срещу оставането на Острова в ЕС. И ако се слеят с тези на немалката еврофобска група сред торите, нищо чудно след две години да се стигне до сценарий, в който британските бюрократи да изпразнят кабинетите си в Брюксел.
С други думи Камерън ще е премиер на територия от север до юг в продължение на пет години, но само на книга. Защото консерваторите бяха на практика анихилирани в Шотландия. Що се отнася до лейбъристите в тази историко-географска област, една от четирите съставни части на Обединеното кралство, те спечелиха два пъти повече гласове от консерваторите, но и те останаха с един депутат в парламента в Уесминстър. Което ги прави събратя с хората на Фараж и току-виж в един момент евроскептици и шотландски лейбъристи се прегърнат и предприемат офанзива за промяна на избирателната система на Острова от сегашната мажоритарна към пропорционална.
А що се отнася до това, че никоя от прогнозите преди изборите на 8 май не се сбъдна и резултатът, донесъл триумф на консерваторите, бе неочакван за всички - бившият премиер и лейбъристки лидер Тони Блеър има просто обяснение. Оказва се, че преди вота той споделил в тесен кръг от свои хора, че очаква победа на консерваторите. Не заради това, че липсва някакъв осезаем ентусиазъм сред избирателите като цяло, както и в частност след лейбъристите, а защото, според Блеър, е настъпил часът на истината. А тя е още по-проста - избирателите са били мотивирани от страх. От страх от промяна, изразяваща се в това, че лейбъристите ще "похарчат" скромните икономически постижения на коалиционното правителство на Камерън, извоювани след финансовата и икономическа криза, която се разрази през 2008 г.
Не че през последните седем години британците живяха в някакъв единствен по рода си рай. Но цифрите са недвусмислени - безработицата е на равнище от около 5,6%, британската икономика е единствената, която отбелязва видим растеж в Западна Европа, а инфлацията през миналата година на практика бе нулева. Не че Камерън не обещава на сънародниците си по-добър живот и не че те му вярват безрезервно, но все пак избраха да се доверят на него, отколкото на вече екслидера на лейбъристите Ед Милибанд, който се кълнеше, че ще подобри живота им, като сложи край на мерките на икономии и ще ореже привилегиите за най-богатите. В крайна сметка британският избирател осъзна, че подобна промяна крие много по-големи рискове, тъй като съвременната икономика в епохата на глобализиращия се свят и на транснационалните корпорации няма как да зависи само и единствено от лостовете и мерките на държавата, а се подчинява на съвсем други закони, валидни в XXI век. И предпочете "по-малкото зло", което още повече познава през последните седем години.
Докато Камерън, който се изкуши да заяви в изборната нощ, че "това е най-сладката победа", ще трябва да води битки на два фронта - в собствената си политико-партийна къща, от една страна, и с компанията на шотландския съсед роднина. Защото Европа не иска да изпъди от клуба си Джон, който винаги е бил с "особено мнение". Тъй като осъзнава, че и клубът, и Джон ще са големите губещи от подобно стечение на обстоятелствата. А това го осъзнават и повечето британци, не само бизнесът на Острова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
