Бокова: Спекулация е, че съм близка до Путин

Бокова: Спекулация е, че  съм близка до Путин | StandartNews.com

Британският вестник "Гардиън" посвещава дълга статия на генералния директор на ЮНЕСКО и кандидат за шеф на ООН Ирина Бокова. Почти половината от материалА със заглавие "Жената, която стои между ИД и световното наследство" е за случващото се в Сирия, унищожаването на паметници на културата в Палмира и какво прави ЮНЕСКО по въпроса. Другата половина от статията е за надпреварата за ООН.

Надпреварата за поста генерален секретар на ООН никога не е била толкова публична. Въпреки че решението ще бъде взето това лято зад затворените врати на Съвета за сигурност, в опит всичко да стане по-прозрачно се провеждат предизборни кампании. Всеки кандидат се пържи пред телевизионните камери. Изборът на новия секретар вероятно ще се сведе до компромис между Вашингтон и Москва, но в момента Ирина Бокова е една от любимките на букмейкърите. Ако я изберат, тя ще бъде едновременно първата жена и първата източноевропейка, която ще оглави Организацията на обединените нации. Кое от двете, попитах аз, ще я накара да се чувства най-горда? "Източноевропейка - отговаря тя. - Мисля, че в момента има голямо желание да се избере жена, и вярвам, че ще се избере жена, но Източна Европа все някак се подминава. България например винаги е била в периферията, уловена между велики сили." Ако Ирина Бокова успее да спечели този пост, това ще ознаменува окончателната интеграция на това пренебрегвано късче от света - в ЕС, в НАТО, в демокрацията - след падането на Берлинската стена. Ако България се намира в периферията на Европа, то Бокова прекарва ранната част от живота си в периферията на България. Тя е родена в София през 1952 година, а семейството на майка й произхожда от беден планински югозападен регион. Тази част на България остава дълго време под властта на Османската империя, твърди тя, и добавя, че светогледът й е оформен под влиянието на културния кръстопът между християнския и ислямския свят. И двете й баби били неграмотни - едната била твърде бедна, за да си позволи образование, а другата се смятала недостойна за него, тъй като е жена. "Типична история" - обяснява Бокова. Майка й напуска училище, щом получава основно образование, но се връща, след като ражда децата си, с достатъчно хъс, за да стане лекар и доктор по философия. Бокова получава добро образование благодарение на своя строг и сериозен баща, Георги Боков, който я научава да разчита основно на собствените си умения. Но тя твърди, че майка й е оказала по-голямо влияние, тъй като: "Тя винаги ме е подкрепяла, натискаше ме да уча и да се развивам, дори и сега". По време на войната родителите й се присъединяват към комунистическата съпротива срещу нацистите, а после баща й става главен редактор на официалния вестник на партията. През 1976 година е отстранен от поста ("той не беше дисидент, беше просто много твърдоглав") и е лишен от всичките му партийни позиции, но по това време Ирина вече е в елитния Институт по международни отношения в Москва, "Руския Харвард", както веднъж го описва Хенри Кисинджър. Тя ражда две деца в Москва - и двете вече живеят в САЩ - от журналиста Любомир Коларов. В момента е омъжена за втори път, за банкера Калин Митрев. През 1989 година - "голямата година на промяната", както я определя, Бокова отива на Запад, в Университета на Мериленд, където се среща с бъдещия държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт. После се връща в България, за да работи по реформите в страната с правителството на Петър Младенов. Но дипломацията, а не политиката е нейното призвание. През 2005 година тя става посланик на България във Франция и ЮНЕСКО. През ноември 2009 г. е избрана за генерален директор на ЮНЕСКО. Скоро след това организацията е ударена от това, което Бокова описва като огромна криза. През 2011 година държавите членки гласуват с огромно мнозинство Палестина да се превърне в пълноправен член на ЮНЕСКО против волята на САЩ и Израел. Бокова не е имала последната дума при решението, но то доведе до прилагането на американски закон, който автоматично отрязва финансирането на организации, които признават палестинската държава. Една трета от бюджета на ЮНЕСКО изчезва за една нощ и Бокова е принудена да започне брутално съкращаване на разходите. Това, че Бокова се справи с кризата, се използва от нейните привърженици като доказателство, че тя е готова за висшия пост.

Не всички са на нейна страна обаче. Редица репортажи и материали в британски медии го доказват. "Разточителното ЮНЕСКО е на прицел. Великобритания прави съкращения на бюджета от 180 милиона паунда" - това заглавие излезе наскоро в "Сънди таймс" над текст, в който се споменава, че Департаментът за международно развитие има намерение да ореже бюджета на ЮНЕСКО, защото не върши нужната за толкова отпуснати пари работа. Бокова ми казва, че статията е подвеждаща, и посочва скорошно изследване на Британската националната комисия за ЮНЕСКО, според което организацията носи сто милиона долара годишно на британската икономика срещу годишна субсидия от само 14 милиона. "Дейли мейл" междувременно неотдавна публикува материал с предположения, че Бокова била повишила недостатъчно квалифициран бразилски служител, за да спечели гласа на Бразилия в надпреварата й за поста на генерален секретар. Тя отрича.

Причината за инсинуациите срещу Бокова, според мен, е в това, че определени кръгове я възприемат като твърде близка на Русия - "Мейл" я описва като "скъпата" на Путин. "Знам! Прочетох!" - казва раздразнено тя и добавя, че това са "злонамерени спекулации", предназначени да създадат грешно впечатление. "Да, учила съм в Москва, говоря руски, но мисля, че това е напълно манипулативно представяне на нещата. Вижте къде съм отишла и какво съм направила. Мисля, че съм била в Русия осем или девет пъти през последните седем години, докато във Вашингтон вече ходих четири пъти само през тази. Така че утре някой, който е на страната на Русия, може би ще ме обвини, че съм твърде близка с Щатите." И добавя, че всеки, който вярва, че лидерът на ООН не бива да говори с Русия, не разбира естеството на работата. "Генералният секретар не е прост говорител, който прави декларации. Той и неговият персонал трябва да се обръщат към всички в търсенето на решения. Трябва да има представители на ООН, които да говорят дори с ислямските екстремисти. Бъдещият генерален секретар трябва да говори с Путин, трябва да говори с британския премиер и с президента на САЩ. Той или тя трябва да ги обедини. Без да го направи, какъв генерален секретар ще бъде изобщо?"

(Със съкращения)

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай