Български университет сред първите 100 в Европа и първите 500 в света. Това е задача, която държавата е записала в стратегията за висше образование, чието приемане предстои.
Достатъчно е да погледнем обаче какво финансиране получават въпросните участници в Топ 100 и колко е бюджетът на Софийския университет например, за да видим, че това е една доста обречена битка. Не непременно невъзможна. Но такава, в която едно наше висше училище няма шанса да победи, ако държавата не е до него. И ако тя най-сетне не преосмисли начина, по който отпуска пари на университетите.
Защото разликата във финансирането е в пъти. Европа плаща за обучението на студент по химия, физика и биология не по-малко от 7000 лева годишно, а родните факултети по тези дисциплини се чудят как да купят реактиви за практическите си занятия с издръжка около 1700 лева. Светът говори за недостиг на инженери и специалисти в природо-научните дисциплини и увеличава парите за тях, а у нас ректори и декани са принудени да се молят на спонсори и фирми, за да купят нужната апаратура. Не да вдигнат заплатите - за това дори и не става дума. В същото време се наливат пари в абсолютно несвойствени специалности за различните университети, от които излизат необразовани и полуграмотни хора, все едно какво пише в дипломите им. При това във всички специалности. Неотдавна юристи извадиха фрапантни правописни грешки на кандидати за адвокатската професия, които пишат "адвокаД".
При това в един от университетите, които се смятат за добри дори и съгласно резултатите от прословутата рейтингова система, на която кой знае защо се гледа като на образователна панацея. Има ли смисъл тогава да се питаме какви хора завършват онези факултети, които са на последно място в нея? Докато най-добрите не започнат да получават значително повече пари, при това в пъти, нещата няма да се променят. Бонуси от 10 процента за университети "отличници" са трохички, които засега не успяват да компенсират дори факта, че бюджетите им още не са достигнали нивата от 2008 година, когато започна голямото им орязване. Ако искаш действително да имаш един или няколко водещи научни центрове, е редно да концентрираш инвестициите в тях, а не да раздаваш поравно на всички и после да се чудиш защо парите ти изтичат като вода в пясъка. Особено като се има предвид, че идват трудни години с малки и все по-зле подготвени випуски, при които вузовските преподаватели искат дори въвеждане на диктовки и часове по езикова култура - при положение, че е нормално ограмотяването да приключва още в училище, и то далеч преди края на гимназията. Битката вече е за ограмотяване - не за образоване.
Съвсем отделен е въпросът, че за да заработи една стратегия и да се види ефектът от нея, трябва поне две правителства да следват една и съща политика в съответната област - в случая образованието. У нас това няма как да стане по простата причина, че всеки, дошъл на власт, започва да въвежда на чисто нови модели, да променя правила и да пренаписва закони, облягайки се само на онези анализи и прогнози, които са му удобни. Както и да съчинява нови стратегии, в които няма нищо стратегическо, защото са с времеви хоризонт от един мандат. Политиците ни явно не осъзнават, че игричките с образованието костват бъдещето на поколения - не просто присъствието ни в една или друга класация. А може би просто не им е важно - проста и псевдообразована нация се управлява по-лесно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
