Безнаказаността е проблем навсякъде, независимо дали става дума за убития от роми тийнейджър в Бяла или за съмнителните харчове в НДК. Проблемът с починалия Алекс обаче не е само, че убийството е станало умишлено, въпросът е дали е на етническа основа. Според мен тук възниква сериозният проблем, върху който трябва да се замислим. Всички подобни инциденти, свързани с ромско насилие- сега в Бяла, по-рано в Асеновград, а в предишните години в Катуница, Раднево и Гърмен, според мен в много отношения са на етническа основа. Малцинството, което в някои райони е мнозинство, често пъти извършва такива брутални нападения заради това, че жертвата не е от неговия етнос. Затова трябва да се търси наказателна отговорност и да се вижда, че има справедливост.
Всяко лято след подобен инцидент като този в Бяла има коментари дали държавата трябва да е по-агресивна към ромите. Проблемът не е в наказателното преследване. Трябва да се започне от това, че няма реален инструмент за интегриране на това население.
Някои казват, че няма как изобщо това да се случи и дават примери със Западна Европа.
Във Франция и Англия има мобилни ромски групи
с подобни криминални прояви.
Там нещата започват на равнище социален контрол. Например може да се отнеме дете на родители, които не се грижат за него.
Виждаме в гетата как деца гледат други малки деца, а родителите не знаят къде са.
Нашите социални служби обаче не се занимават с това
до каква степен ромите се грижат за
рожбите си
Да не говорим за практиката деца да раждат деца, което се преследва от закона. Според една статистика в Германия най-голям брой повдигнати обвинения на български граждани са за бракове на непълнолетни.
У нас опитите да се обвържат социалните плащания за ромите с ходенето на училище е имитация. Децата от малцинствата не ходят на училище, но учителите не смеят да ги отпишат, за да не си изгубят работата или да нямат проблеми с родителите. И още нещо. В случая с ромското насилие в Асеновград от 9 подсъдими трима бяха с типични признаци на радикализирани ислямисти. Брадати мъже, единият се оказа подсъдим в процеса срещу имамите в Пазарджик.
В момента говорим, че някакви признаци на радикализация има единствено в Пазарджик, но това съвсем не е така. Такива хора има и в Асеновград, и в Нова Загора, където също стана инцидент с ромско насилие.
Усещането за безнаказаност, което
насърчава агресивното поведение на малцинствата
за съжаление е присъщо и на хора на високо ниво в държавата. Примери, колкото искаш. Като се започне от мащабни схеми с мигрантите, мине се през всякакви скандали с обществените поръчки, които се спират и пускат по неясни причини.
Най-красноречив е фактът, че нямаме министър в затвора. Имаме депутати, магистрати, но за известни политици не се сещам. Не, че ни трябва на всяка цена някакво такова зрелище.
Пак стигаме до стария проблем с прословутия антикорупционен орган. За да прави нещо, му трябват полицейски правомощия.
Ако се погледне статистиката, внесените обвинителни актове срещу кметове, магистрати, министри и т.н. у нас не са по-малко от тези в Румъния. Проблемът е, че никой не бива осъждан.
Що се касае до случая с бившия шеф на НДК Мирослав Боршош там е голяма каша. Всеки изказва някакви противоречиви тези и няма как да навлезеш в детайлите, няма документи, а да се разсъждава върху преразкази е несериозно. Лошото е, че ние нямаме някак си доверие на тези, които ще направят проверката. Очевидно има някакви лагери, които се сблъскват там.
Като цяло този скандал има много силен политически привкус и неясен финал.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
