Вчера България отбеляза Денят за почит към жертвите на комунизма. Този ден е изключително необходим, тъй като независимо от дългия преход на демократизираща се България, и досега продължава да има спекулации, да наблюдаваме войнстващ анахроничен антифашизъм от страна на БСП и други леви сили. Освен това е факт, че това, което се случва на 1 февруари 1945 г., е едно чудовищно престъпление. На практика е избита голяма част от елита на Третото българско царство. Да не говорим за кървавите „Вартоломееви" нощи, които започват от 9 септември 1944 г. и в продължение на месеци терозират България. Не трябва да забравяме и случилото се в Македония - македонската „кървава Коледа". По този начин жертвите, които дава българският народ за опита за национално обединение по време на Втората световна война, нарастват многократно. Така че такъв ден на размисъл, на почит към жертвите, към хора, които са убити просто, за да бъде разчистен терена за новата власт, несъмнено е необходим. Дори смятам, че много късно бе утвърден.
Народният съд е най-голямата официализирана вълна на политическо насилие у нас през 20 век. Голяма част от тези над 2700 души, които са осъдени на смърт, преди това са били убити и просто по този начин е узаконено едно брутално убийство от страна на новата власт. Защитниците на обратната теза ще кажат, че такива съдилища е имало и в други страни, но въпросът не е в статистиката.
Процентът на засегнатите в България е чудовищно висок
Освен това ние не сме воюваща страна във Втората световна война, нямаме войски на Източния фронт. Народният съд е безпредметен в България, той спекулира с текстове от тогавашните международни норми. Самата формулировка „Народен съд" е опит за разчистване на сметките с предишния елит. Да не забравяме, че някои и до днес оценявани като по-различни дейци на БКП като Трайчо Костов, са изпращали хора на смърт, за да се докажат пред господарите от Кремъл. Има случаи, при които тогавашните прокурори и състави на съда, които в никакъв случай нямат симпатии към дотогавашната власт, апелират за 10 г. затвор, а Трайчо Костов настоява за смъртна присъда. Така че трябва да се гледат и персоналните вини на отделни хора от тогавашната върхушка на БКП и на Отечествения фронт. Понятието „народен съд" е една подигравка с определението „народен" и с понятието „съд". Освен това има и хора, които са безследно изчезнали – като внучката на Баба Тонка.
Тези дни много се обсъжда темата за изучаването на историята на комунистическия режим в учебниците по история. Аз лично не мога да си обясня позицията на БСП при положение, че тя декларира, че се е отказала от тоталитарните практики, мислене и наследство. По-скоро
се търсят някакви пропагандни проекции
към определени категории техни избиратели. Безспорно е, че този период от българската история трябва да се изучава. Той се учи и сега, но недостатъчно. Този период се изучава в останалите страни от Източна Европа и в това отношение България стои анахронично. Не е въпросът да се поставят само идеологически клейма, а да се признае до каква степен комунистическият режим доведе България до това да бъде встрани от демократичните практики, да изостава спрямо цивилизования западен свят, към който преди това принадлежи. От друга страна, бих апелирал да не се стига до отричане на сътвореното от българския народ – не от БКП или номенклатурата, а от обикновените хора на базата на индустриализацията. Това обаче се е случило на базата на несправедливото заплащане, на ниските доходи, на това, че стотици хиляди хора живееха на квартира, на чудовищната урбанизация. Построеното не е заслуга на БКП. Не бива да се прави връзка и с ориентацията към НАТО или с абсурдна русофилия.
Тези анахронични понятия, които отдавна трябваше да са изоставени, в 2018 г. нямат никакъв смисъл. Денят за почит към жертвите на комунизма също се свързва с подобни геополитически опции. Да не забравяме, че руският, украинският, беларуският народи също понасят чудовищни жертви. Така че този период трябва да се изучава много по-сериозно от сегашните и бъдещите поколения, но това трябва да става без да се хули самата България, без да се отива в някакви крайности. Историческата наука у нас е показала, че може да бъде обективна и опасенията на БСП са напълно неоснователни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
