Четвъртък,

Бебето на Алла няма да носи печата на войната

От: Администратор -
Бебето на Алла няма да носи печата на войната
A
A
A

В Сирия не знаеш откъде може да дойде куршумът. Има война, в същото време няма газ, няма дизел, няма хляб, вода и ток. Сигурността там не съществува. Това разказват бежанци от арабската страна, които са намерили подслон при свой сънародник в България. Сирийският бизнесмен Аладин Харфан, който е собственик на веригата "Технолукс", вече девети месец помага на хора от родината си, които търсят убежище в нашата страна. В момента в бившето училище в Съединение, което преди време Аладин купил, са настанени 14 бежанци от Сирия, прогонени от политическата и икономическа криза в страната, изплашени за своя живот и за децата си.

53-годишният Мохамед Абдул е най-възрастният от групата и по арабска традиция е приет за бащата на всички. Той взема решенията в къщата, както наричат 3-етажната сграда до птицекланицата, също собственост на Аладин Харфан. Мохамед е в България заедно със съпругата си Шейха и трите си деца - двама сина и една дъщеря. Големият е на 18 г., а по-малкият - 14-годишен.

Дъщеря му е на 12. Петимата пристигат в България посред зима, на 15 февруари, от арабския град Камишли. "Взехме решението много трудно, защото трябваше да оставим домовете, работата и близките си", разказва Мохамед, който в Сирия е бил преподавател по философия и политически науки. Когато обаче го мобилизирали в армията, окончателно решил да тръгнат. Сега със съпругата му са категорични, че са направили верния избор.

4 месеца след стъпването си на българска земя вече имат документи за статут на бежанци и ще могат да работят. Избрали са да живеят в София и в момента големият им син е в столицата, за да търси апартамент под наем. За пътуването си до България фамилията си спомня, че било много страшно. Без проблем минали границата между Сирия и Турция с арабските си паспорти, но в България трябвало да влязат нелегално. Били слушали всякакви истории за техни сънародници, които са загинали по пътя, задушени в багажници, измръзнали или загинали от глад и жажда. Въпреки това били решили, че ще избягат. Предварително с помощта на Гугъл Мохамед набелязал маршрута, като избрал да минат в България през гориста местност пеша. Влезли през нощта и вървели около 21 часа, без да спират докато ги пресрещнали гранични полицаи. Първоначално били настанени в бежанския лагер в Свиленград, но после се свързали с човек на Харфан и така попаднали в къщата в Съединение.

Ахмед и Алла са тук от май с двете си дъщери - на 8 и на 6 годинки. На път е третата им рожба. Алла тръгнала от родния град Алепо бременна, в момента е в осмия месец, очаква да роди през септември, като вече е била на доктор в Пловдив, където ще бъде приета в болница за раждането. Семейството избягало от войната, след като преди 5 месеца бащата на Алла бил убит на улицата. В Сирия останала майка й. Имат и много роднини, за които се притесняват, защото не са ги чували от месец и половина. Единствената им връзка са интернет и телефонът, но и по този начин е много трудно да се намерят, защото в Сирия наистина било страшно. Напоследък освен всичко друго зачестили отвличанията на деца и хората се страхували дори да ги пускат на училище.
Историята на 17-годишния Манар Ахмед Жабар звучи като филмов сценарий. Младежът участвал в големия протест в Дамаск на 14 юли 2012 г.

На площада обаче бил прострелян в ръката. Дори не разбрах откъде дойде куршумът", разказва Манар. По думите му стрелбата можела да дойде отвсякъде - от снайпериста на някой покрив, зад гърба ти или дори от човека до теб. След като го ранили, младежът веднага взел решение да напусне Сирия, защото униформените извършвали арести наред. Проверявали и болниците за ранени, като директно от там ги водели в затвора. С кървяща ръка, натрошена кост и с куршум в нея Манар успял да се добере до Турция, където го оперирали и буквално спасили живота му, защото загубил доста кръв по пътя. От там минал нелегално в България и в момента чака документите си. Утре (1 септември) младежът ще навърши пълнолетие и след това ще започне работа във фирмата на Аладин.

В птицекланицата от една година вече работи Мустафа. Той е на 19, преди 3 г. също избягал от Алепо, който е вторият по големина град в Сирия след Дамаск. Оставил е всичките си близки в родината, но решил, че повече не може да живее в страна, в която няма храна, вода и ток. Както повечето младежи в родината му има едва осми клас и след това не е имал възможност да учи. Липсва му образование и за съжаление в България няма как да навакса, но здраво учи български, вече разбира почти всичко и се опитва да говори по малко. Сред групата бежанци в къщата в Съединение има и една съвсем млада двойка. Ахмед, който е на 24 г., и 19-годишната Аля са младоженци. Оженили се, преди да тръгнат за България, и съквартирантите им се шегуват, че тук били на меден месец.

Много от бежанците, които идват в къщата, след като вземат документи, заминават при роднини в Западна Европа, разказва Калед ал Харфан. Според него обаче групата, която в момента е в Съединение, ще остане в България, защото тук им харесва. В момента денят им минава бавно, защото нямат работа. По-възрастните стават рано за първата молитва по изгрев слънце, по-младите пък изобщо не лягат до утринната молитва, играят карти, гледат телевизия или ровят в интернет до зори. Чак след като благодарят на Господ и се помолят за близките си в Сирия, лягат да поспят. Иначе през деня готвят, чистят, перат, излизат и на разходки в Съединение, като любимото им място е градският стадион. Храната и всичко, от което имат нужда, са осигурени от домакините им. Къщата може да поеме около 20 души, като до нея има още една постройка, която също е свободна за бежанци. До момента в Съединение са живели около 60 араби. По всяка вероятност обаче ще продължат да идват нови хора, особено ако започне войната.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички