В Сирия не знаеш откъде може да дойде куршумът. Има война, в същото време няма газ, няма дизел, няма хляб, вода и ток. Сигурността там не съществува. Това разказват бежанци от арабската страна, които са намерили подслон при свой сънародник в България. Сирийският бизнесмен Аладин Харфан, който е собственик на веригата "Технолукс", вече девети месец помага на хора от родината си, които търсят убежище в нашата страна. В момента в бившето училище в Съединение, което преди време Аладин купил, са настанени 14 бежанци от Сирия, прогонени от политическата и икономическа криза в страната, изплашени за своя живот и за децата си.
53-годишният Мохамед Абдул е най-възрастният от групата и по арабска традиция е приет за бащата на всички. Той взема решенията в къщата, както наричат 3-етажната сграда до птицекланицата, също собственост на Аладин Харфан. Мохамед е в България заедно със съпругата си Шейха и трите си деца - двама сина и една дъщеря. Големият е на 18 г., а по-малкият - 14-годишен.
Дъщеря му е на 12. Петимата пристигат в България посред зима, на 15 февруари, от арабския град Камишли. "Взехме решението много трудно, защото трябваше да оставим домовете, работата и близките си", разказва Мохамед, който в Сирия е бил преподавател по философия и политически науки. Когато обаче го мобилизирали в армията, окончателно решил да тръгнат. Сега със съпругата му са категорични, че са направили верния избор.
4 месеца след стъпването си на българска земя вече имат документи за статут на бежанци и ще могат да работят. Избрали са да живеят в София и в момента големият им син е в столицата, за да търси апартамент под наем. За пътуването си до България фамилията си спомня, че било много страшно. Без проблем минали границата между Сирия и Турция с арабските си паспорти, но в България трябвало да влязат нелегално. Били слушали всякакви истории за техни сънародници, които са загинали по пътя, задушени в багажници, измръзнали или загинали от глад и жажда. Въпреки това били решили, че ще избягат. Предварително с помощта на Гугъл Мохамед набелязал маршрута, като избрал да минат в България през гориста местност пеша. Влезли през нощта и вървели около 21 часа, без да спират докато ги пресрещнали гранични полицаи. Първоначално били настанени в бежанския лагер в Свиленград, но после се свързали с човек на Харфан и така попаднали в къщата в Съединение.
Ахмед и Алла са тук от май с двете си дъщери - на 8 и на 6 годинки. На път е третата им рожба. Алла тръгнала от родния град Алепо бременна, в момента е в осмия месец, очаква да роди през септември, като вече е била на доктор в Пловдив, където ще бъде приета в болница за раждането. Семейството избягало от войната, след като преди 5 месеца бащата на Алла бил убит на улицата. В Сирия останала майка й. Имат и много роднини, за които се притесняват, защото не са ги чували от месец и половина. Единствената им връзка са интернет и телефонът, но и по този начин е много трудно да се намерят, защото в Сирия наистина било страшно. Напоследък освен всичко друго зачестили отвличанията на деца и хората се страхували дори да ги пускат на училище.
Историята на 17-годишния Манар Ахмед Жабар звучи като филмов сценарий. Младежът участвал в големия протест в Дамаск на 14 юли 2012 г.
На площада обаче бил прострелян в ръката. Дори не разбрах откъде дойде куршумът", разказва Манар. По думите му стрелбата можела да дойде отвсякъде - от снайпериста на някой покрив, зад гърба ти или дори от човека до теб. След като го ранили, младежът веднага взел решение да напусне Сирия, защото униформените извършвали арести наред. Проверявали и болниците за ранени, като директно от там ги водели в затвора. С кървяща ръка, натрошена кост и с куршум в нея Манар успял да се добере до Турция, където го оперирали и буквално спасили живота му, защото загубил доста кръв по пътя. От там минал нелегално в България и в момента чака документите си. Утре (1 септември) младежът ще навърши пълнолетие и след това ще започне работа във фирмата на Аладин.
В птицекланицата от една година вече работи Мустафа. Той е на 19, преди 3 г. също избягал от Алепо, който е вторият по големина град в Сирия след Дамаск. Оставил е всичките си близки в родината, но решил, че повече не може да живее в страна, в която няма храна, вода и ток. Както повечето младежи в родината му има едва осми клас и след това не е имал възможност да учи. Липсва му образование и за съжаление в България няма как да навакса, но здраво учи български, вече разбира почти всичко и се опитва да говори по малко. Сред групата бежанци в къщата в Съединение има и една съвсем млада двойка. Ахмед, който е на 24 г., и 19-годишната Аля са младоженци. Оженили се, преди да тръгнат за България, и съквартирантите им се шегуват, че тук били на меден месец.
Много от бежанците, които идват в къщата, след като вземат документи, заминават при роднини в Западна Европа, разказва Калед ал Харфан. Според него обаче групата, която в момента е в Съединение, ще остане в България, защото тук им харесва. В момента денят им минава бавно, защото нямат работа. По-възрастните стават рано за първата молитва по изгрев слънце, по-младите пък изобщо не лягат до утринната молитва, играят карти, гледат телевизия или ровят в интернет до зори. Чак след като благодарят на Господ и се помолят за близките си в Сирия, лягат да поспят. Иначе през деня готвят, чистят, перат, излизат и на разходки в Съединение, като любимото им място е градският стадион. Храната и всичко, от което имат нужда, са осигурени от домакините им. Къщата може да поеме около 20 души, като до нея има още една постройка, която също е свободна за бежанци. До момента в Съединение са живели около 60 араби. По всяка вероятност обаче ще продължат да идват нови хора, особено ако започне войната.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
