България може да бъде един добронамерен глас в ЕС по отношение на Турция, но в никакъв случай не в ущърб на нашия интерес. Конфликтът между Русия и Турция премина на друго ниво. На практика словесно конфликтът продължава, също така и по отношение на санкциите, които бяха наложени от Русия на Турция. Извън търговските санкции няма санкции в сферата на енергетиката, доставките на газ засега продължават. Не е ясна съдбата на ядрената централа, която се строи от Русия, но не е изрично отпаднала като проект. Отстрани погледнато се търсят възможности за успокояване на ситуацията.
Дебатът в България върви от това до каква степен ние можем да се възползваме от ситуацията, до каква степен може да използваме санкциите, които Русия наложи на Турция, за да влезем по-сериозно на турските пазари и да увеличим стокообмена си, до един дебат, който за мен лично не е чужд на българската политика - "турците отново станаха поробители, руснаците освободители". Нагнети се политическата лексика в България, което е доста примитивно и не отговаря реално на интересите на страната. България в случая има интерес да поддържа добри отношения със съседите си и да търси начини да защитава националните си интереси. За да можем да защитим националните ни интереси обаче, ние трябва първо да ги идентифицираме. Трябва да има някакво относително съгласие по отношение на тези приоритети. Не може за едни хора в България да има нужда от освобождение, а други постоянно да очакват поробване. Нито НАТО, нито ЕС са панацея, но тези два формата все пак дават някакви инструменти, които ако са умело използвани, могат да ни помогнат да защитаваме интересите си. Не бива да забравяме, че "Южен поток" по същество беше спрян от ЕС, който наложи да се спазва третият енергиен пакет, а това по същество защити интересите на България и даде възможност да се говори за диверсификация на енергийни източници. И за "Южен поток", и за "Турски поток", мнението на ЕС е ключово.
Посещението на турския премиер Давутоглу в страната ни беше работно, опипа се почвата и от двете страни. Очаква се по-сериозна среща, която вероятно ще се състои през април. На нея ще се обсъждат конкретни двустранни въпроси в отношенията между България и Турция, както и перспективите. Настроенията бяха доста позитивни и се гледаше напред. Говореше се за енергетика и за инфраструктура - двата лайтмотива на съвремието. Едно от нещата, които се коментираха, беше свързано с изграждане на интерконекторна връзка между България и Турция - става въпрос за азерския газ, който трябва да потече през Турция през 2018 г. Говори се за високоскоростния влак, който е част от големия проект Пекин - Будапеща.
По въпроса за бежанците ситуацията към момента изглежда под контрол. В момента няма голям приток, а по границите има добър контрол, както от българска, така и от турска страна. Доброто сътрудничество между ЕС и Турция по тази тема е от голяма полза за България.
Получих уверение от кмета на Истанбул, че възстановителните работи на желязната църква "Св. Стефан" са в ход отново. Сумата, която ние успяхме да отпуснем, е малка, а възстановителните работи са много скъпи. Другото, което самият кмет на Истанбул каза, че и като политик, и като човек е изключително заинтересован тя да се възстанови, защото "тя е колкото ваша, толкова и наша".
(пред Би Ти Ви)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
