Проф. дин Николай Овчаров
Точно преди 20 г. е приета Конституцията на нова Русия. Тази, която наследява "колоса на глинени крака" СССР. Миналата седмица бях в Москва по повод честванията на паметните събития. Нашите домакини ни водят на място, където стъпват малцина. Големият Кремълски дворец днес е президентска резиденция. Съсипани в съветските времена, сега неговите прочути зали са възстановени в целия блясък на злато и лукс. Изкачвам се по парадното стълбище, което съм гледал по телевизията при няколкото инаугурации на Владимир Путин. В главната Андреевска зала е възстановен дори престолът на Николай II. Когато един от нашите наивно пита дали Путин сяда там, придружаващият ни сътрудник от секретните служби троснато отговаря, че той естествено стои прав пред трона. Този епизод ме навежда на събития отпреди 23 г. През 1990 г. съм в археологическата експедиция на Валентин Янин, проучваща Новгород Велики. Магазините са празни, а съюзът е в икономически колапс. Тогава в един магазин попадам на малка книжка, написана от Борис Елцин, главен съперник на съветския президент Горбачов. Той е известен с ексцентричния си характер, ярко илюстриран на страниците на книгата. Агонията приключва в края на 1991 г., когато СССР се разпада. Горбачов е свален, а президент на Русия става Елцин. Той започва мащабни и често хаотични реформи, довели до тежка инфлация. Националното богатство е приватизирано и попада в ръцете на малка прослойка, която днес наричат олигарси. От лидер на пролетарската революция Русия се превръща в символ на дивия капитализъм.
Разказвам това, защото ме досмешава при ширещите се напоследък мнения, че комунистите от БСП тикат България към Русия. Освен застаряващия си електорат днешните ни социалисти нямат нищо общо с БКП. И слава Богу! Русия след Елцин се насочва към своите имперски традиции, чието интерпретиране в някои случаи звучи доста пресилено и анахронично. Бившите соцстрани от Централна Европа сравнително лесно се адаптират към някогашните си империи Германия и Австро-Унгария. Ние с румънците пък си заемаме класическото място между Европа и Русия.
Да се плаче за миналото е безсмислено. Историята никога не се повтаря. Никога няма да се върнат времената на гарантирания пазар в СИВ, когато можеше да залъгваме руснаците с развалените си домати и евтините цигари.
По никакъв начин абсолютно анахронични понятия като русофилство и русофобство не трябва да играят роля при определянето на приоритетите. Дали ще се строи АЕЦ "Белене" или не, дали ще им нов блок в АЕЦ "Козлодуй" - това са въпроси, на които следва да се отговори съвсем прагматично. Същото се отнася до "Южен поток". И да не си представяме, че, бягайки от лапите на Голямата мечка, няма да попаднем в не по-малко хищни прегръдки. Примерът на Украйна е пред нас и трябва да се радваме, че не сме в нейното положение.
Днешна Русия е типична суровинна страна. Тя няма високи технологии, но за сметка на това притежава неизчерпаеми в близко бъдеще природни ресурси. Би било глупаво да се откажем от достъпа до тях поради съмнителни идеологически догми. А може би поради други скрити икономически интереси?
Честванията в Москва завършват типично по руски с голям концерт в съветско-имперски стил. Изведнъж на сцената излиза Лев Лешченко, който изпява химна на партията на Путин "Единна Русия". Неговите думи, че тази формация води страната към светло бъдеще, са посрещнати с нестихващи аплодисменти. Те ми напомнят неотдавнашни изцепки на нашия Веско Маринов. Както е известно обаче, те предизвикаха само ирония и насмешка. И отново си казвам - слава Богу! Слава Богу, че у нас може да се протестира свободно, че, според световните класации, сме най-мрънкащи и недоволни в света. А всички "ранобудни" да се замислят, преди да повтарят клишето за "червените боклуци".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
