България се качи в машината на времето и се върна 17 години назад. Побелелите политически наблюдатели си спомнят как се затягаше примката около правителството на Жан Виденов в края на 1996 г. Агонията сега се повтаря по парадоксален начин.
По площадите ехтят същите лозунги, масите подскачат и пеят "Последен валс". Набъбват гневни шествия в София и големите градове, които закономерно прерастват в блокада на парламента и държавните институции. Живата верига пред Народното събрание и недопускането на депутатите да излязат от бялата сграда е "дежавю" от 10 януари 1997 г. Остава надеждата, че този път поне ще се разминем с подпалването на парламента, барикадите по шосета и среднощните изстъпления.
Вчера хората на Волен Сидеров дружно не се явиха на работните си места и провалиха заседанието на Народното събрание. "Намираме, че докато не бъдат осигурени нормални условия за работа, не би следвало да се правят дори и опити за свикване на заседания", заяви по-късно Явор Нотев.
Той обаче смята, че предсрочни избори не са на дневен ред, тъй като страната имала работещи правителство и парламент.
Сидеров дръпна шалтера на Народното събрание и дори премиерът Пламен Орешарски и мандатоносителят Сергей Станишев отвориха дума за оставка и предсрочни избори. Още в първия ден "Стандарт" предупреди, че 42-ият парламент е като бомба с часовников механизъм, която тиктака в ръцете на националистическата партия.
Вчера станахме свидетели на първия взрив, а вероятно скоро ще последват и други. Към политическата криза се насложи и парламентарна и вече всеки ден се превръща в агония за законотворците. ГЕРБ ловко се покриха в партийната си централа и обещават да се върнат само за да гласуват поправки в Изборния кодекс. Другият начин хората на Бойко Борисов да прекрачат прага на пленарната зала е Станишев да им се извини, което очевидно е невъзможно, предвид протичащият джихад между двете партии.
Прекрачилата всякакви граници конфронтация спъва всякакво решение на кризата и това бе осъзнато дори в Брюксел. Основни играчи от Европейската комисия и двете основни фракции - ЕНП и ПЕС, предприеха дискретни совалки през последната седмица с цел да сдобрят Станишев и Борисов. Очевидно тяхната мисия се провали и днес кабинетът и Народното събрание продължават да са заложници на капризите на Сидеров.
Бойкотът на "Атака" окончателно постави на колене участниците в управляващата коалиция - БСП и ДПС. Досега те трябваше да се борят с гнева на улицата, с недоверието на президента, с недоволството на собствените си членове, както и с огромния натиск от български и световни медии. Сега трябва да убеждават и опърничавия Сидеров не само да се държи прилично, но и да идва редовно на работа.
"Нямаме право на повече грешки", констатира преди седмица мрачно Орешарски и именно там е основният му проблем. Всяко управление трябва да разполага с известно доверие, което да му развърже ръцете за известни несполуки, кадрови пропуски и най вече - за тежки и непопулярни реформи. Днешното правителство обаче е изправено пред озверяла виртуална тълпа пред многохилядно пеещо и танцуващо множество по улиците, което отказва всякакви преговори с изпълнителната власт.
В същото време и крепящите статуквото партии също се тресат от скандали. Социалистическите дейци са готови да си извадят очите направо в телевизионните студия, докато икономическите лобита се подритват малко по-дискретно, но с всичка сила. Отношенията между екипите на Станишев и Доган са вледенени след мъчителните преговори за разпределението на постовете, а играчите с посечени амбиции са готови за реванш.
В крайна сметка, ако до няколко дни по чудо обстановката не се успокои и хората не се приберат по къщите си, работата на парламента и на кабинета се превръща в мъчителна агония. Спиралата на нестабилност, в която страната влезе през февруари, продължава да се задълбочава. Политическата теория обаче не е измислила никакво друго спасение от безизходицата освен извънредните избори. Вотът също не е решение, а само начална стъпка в решението. Единствената утеха на Станишев и Местан, които се чувстват жертви на тъмна конспирация, е, че следващите управници също ще се изправят пред "страшния съд" на разбуненото гражданско общество и едва ли ще се отърват с оправдателни присъди.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
